Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди няколко години беше бездомник, живеещ в кашон, сега е директор, който дава работа на бездомни
  • Новини

Преди няколко години беше бездомник, живеещ в кашон, сега е директор, който дава работа на бездомни

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
drugguasodalsda.jpg

Дрю Гуудол изкарва по 250 хиляди долара на година печалба от компанията си Sunshine Shoeshine. До скоро обаче, животът му е различен. Той е живеел на улицата и не е имал нищо. Сега живее добре. И още по-важното, помага на други хора да го правят.

В компанията му работят бездомни хора и хора със специални нужди
В двайсетте си години Дрю е актьор в няколко филма, но след това нещата се оказват в безтегловност. Няма роли за него и той свършва парите. Трябва да напусне жилището си. Отказва да се прибере при родителите си, защото това значи провал.

Остава бездомен в Лондон. Спи в кашон и проси за храна, но не се отказва да се опитва да преживява с честен труд. Започва да лъска обувките на хората. И му се получава много добре. Само след няколко месеца получава предложение.

То идва от него редовен клиент, който е много доволен. Предлага му да отвори малка работилница в лобита на неговия офис. Това помага на Дрю да започне да има редовен доход и да спре да бъде бездомен.

Не изпускай тези оферти:

Бизнесът върви, става все по-добре. Тогава идва идеята за Sunshine Shoeshine. Отваря на редица места в Лондон. Наема и обучава хора, които са бездомни или със специални нужди.

Освен това, той дарява голяма част от заплатата си за благотворителност, защото помни от къде е тръгнал. Осъзнава и, че помощта от други хора му е помогнала да се издигне обратно в обществото.

Още интересни статии:

Симптомите на деменция често се възприемат като проява на стареене – например влошаването на паметта се свързва с напредването на възрастта. Симптомите на деменция, които често се бъркат със старостта

Развитието на деменция има опустошителен ефект върху паметта и мисловните процеси. При наличието на това заболяване скоростта на умствените реакции и способността за запомняне на нова информация значително намаляват.

„В напреднала възраст вниманието и паметта често се влошават, но сериозните увреждания могат да бъдат свързани с развитието на деменция“, споделя д-р Ванеса Люис пред изданието ETNT.

3 симптома на деменция, които могат да се проявят около 30-годишна възраст Според невролозите индикатор за добро здраве на мозъка при възрастните хора е способността им да извършват самостоятелно ежедневни дейности. При деменция, продължаващият спад в интелектуалните способности забранява тази функция.

Експерти посочват и признаците на деменция, които често се възприемат като прояви на старост.
1. Загуба на способността за ориентация Според лекарите случаите, когато хората започват да се объркват на места, които познават добре и където са били многократно, са тревожен сигнал. Лекар: Този вид сирене увеличава риска от деменция
2. Повтарящи се въпроси Многократното задаване на едни и същи въпроси за кратко време, можете също да насочи към съмнения за развитието на деменция.

3. Промени в характера и поведението Невролозите също така съветват да се обърне внимание на драстичните промени в поведението и навиците на човек. Ако например той е бил общителен, но внезапно се превърне в интроверт, това може да се дължи на деменция.

Важно: Статията е единствено с информативна цел и не замества консултацията със специалист!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рачков хвърля 44 бона за училище на детето си
Next: Мераклийска баница: 2 яйца в плънката, а се надува до небето! Срамота да не знаете рецептата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.