Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 16 години заминах за работа в чужбина: Няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом
  • Новини

Преди 16 години заминах за работа в чужбина: Няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
dasyashjasrdastasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не съм вярвал, че аз – мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми, ще седна пред компютъра не за да работя, а да пиша писмо.
Преди 16 години заминах за работа в чужбина, бързо се устроих и взех при себе си и семейството си.

Малко след това почина баща ми и майка ми остана сама. Никога не се оплака, не ме упрекна, не ми намекна, че няма кой да се грижи за нея – аз съм единствен син.

Често се чувахме и тя всеки път казваше колко е добре и колко всичко й е наред. И само въпросът „Скоро ли ще си дойдете?“ издаваше, че всъщност е тъжна и много самотна.

С ръка на сърцето мога да кажа, че се грижех за нея, мислех я, не съм я изоставил, не съм я забравил нито за миг. Най-големият ми грях е, че не удържах на думата си. Всяка година си идвах в България през август, когато цялата фирма излизаше в отпуска, и това беше нашето време.

 

Обикаляхме приятели и роднини, пътувахме на места, които й напомняха младостта с баща ми, а като напреднаха годините й, я водех по лекари и санаториуми. Ходехме заедно на кино, разхождахме се, канехме гости.

Тя ме глезеше с гозби и сладкиши, които обичах от дете.

Винаги ме изпращаше до входа на кооперацията и не идваше до летището… за да не виждам сълзите й. Аз пък все й обещавах, че този път ще направя всичко възможно да си дойда по Коледа или най-късно за Великден, а не чак през следващия август. Ето това обещание не спазих и се чувствам ужасно виновен.

Да, дойдох си в началото на декември миналата година, но не за да прегърна майка си, не за да усетя аромата на нейния прочут кекс с канела, не за да ме посрещне с греяно вино и орехи, а за да я изпратя в последния й път.

 

Не можех да се побера в кожата си от болка и безсилие. Единствената ми утеха беше, че мама беше умряла като праведен човек, спокойно, без да боледува, в съня си. Но това не намали тежестта в сърцето ми, не успокои съвестта ми, не потисна усещането ми, че съм останал сам.

И този път се върнах през август, както обичайно. Но когато се изправих пред заключената врата, усетих как мъката ме задушава.

 

Не чух стъпки в коридора, не ми замириса на печени чушки, нито на печени сливи… Мислех, че таванът ще падне върху главата ми. Трябваше да минат дни, за да посегна към вещите на майка си, но така и нищо не посмях да разместя, дори събраните вестници.

Искам да кажа на синовете, които живеят далеч от родителите си:

 

Връщайте се често, колкото и да ви е трудно, и дръжте на дадената дума. Защото идва ден, когато имаме и време, и възможности, но нямаме най-важното – любим човек, който да ни посрещне. Повярвайте, няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимецът на Вселената – зодията, която ще си живее царски чак до 2030 г.! Чакат я 7 години луд късмет
Next: Достоен до самия край: Георги Русев си отива без пари, имоти и кола

Последни публикации

  • След развода баща ми винаги избираше децата от новото си семейство — така че получи изненада на купона ми за дипломирането
  • Възрастна съседка на колене молеше сина си да не я праща в дом за стари хора, но жестокият син дори не обръщаше внимание на сълзите ѝ 😢😢
  • — Дима, хайде да се разделим. Пет години брак, а аз все още не мога да заченя дете. Защо да се измъчваме взаимно? Не искам чужди деца. Сурогатното майчинство не е за нас. Напразно похарчихме време и пари за инвитро.
  • Умирайки, майката прошепна паролата за сейфа. Дъщерята очакваше милиони, но вътре намери само една снимка…
  • Георги, нейният баща, беше човек, изградил империя от нищото. Неговият бизнес с недвижими имоти процъфтяваше и името му беше синоним на успех в техния роден град, който можеше да се нарече Златна Долина
  • Когато заминавах за армията, ми обеща, че ще ме чака. Казваше: „Годината ще мине неусетно, ще ти пиша писма, ще броя дните до уволнението ти.“ А аз, глупакът, ѝ повярвах.
  • Всички на плажа се обърнаха към вика ѝ. Знойното гръцко слънце сякаш спря за миг, затаило дъх над блещукащите тюркоазени води. Надя стоеше там, вперила поглед в съпруга си, а светът около нея се сви до една-единствена, мъчителна точка.
  • Още със слизането от колата пред луксозната вила в Тоскана, атмосферата между тях бе като нагорещена до червено тенджера под налягане. Мирише на розмарин, смокини и… скандал.
  • Снахата – Мария, с перфектно направени нокти и куфар Louis Vuitton, излезе от колата и едва прикри дълбоката си въздишка. До нея, мъжът ѝ – Виктор, с вечния си телефон в ръка, дори не я погледна
  • Още от първия ден на почивката всичко тръгна наопаки. Бяхме наели вила край морето – уж за семейна идилия, а се превърна в сцена от евтин сериал
  • Още с качването в самолета, едно тежко предчувствие се загнезди в гърдите ми. Не беше просто вълнение от предстоящата почивка, а по-скоро онова смътно усещане, че нещо не е наред, което те обзема, когато събитията започнат да се подреждат по начин, който не си предвидил
  • Разрази се скандал още на паркинга на хотела. Виктория едва беше слязла от колата, когато чу Никола да крещи по рецепционистката
  • Тишината на знойния следобед бе нарушена от внезапен писък, така остър, че дори чайките над пристанището млъкнаха за миг
  • Майка и син работели във ферма срещу храна и подслон, но случайно разкриха тайна — някой от „своите“ умишлено съсипваше стопанството.
  • Люба, не използвай децата за оправдание. На когото си ги раждала — от него търси, от нас повече и стотинка няма да получиш! — каза Ира на зълва си.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След развода баща ми винаги избираше децата от новото си семейство — така че получи изненада на купона ми за дипломирането
  • Възрастна съседка на колене молеше сина си да не я праща в дом за стари хора, но жестокият син дори не обръщаше внимание на сълзите ѝ 😢😢
  • — Дима, хайде да се разделим. Пет години брак, а аз все още не мога да заченя дете. Защо да се измъчваме взаимно? Не искам чужди деца. Сурогатното майчинство не е за нас. Напразно похарчихме време и пари за инвитро.
  • Умирайки, майката прошепна паролата за сейфа. Дъщерята очакваше милиони, но вътре намери само една снимка…
  • Георги, нейният баща, беше човек, изградил империя от нищото. Неговият бизнес с недвижими имоти процъфтяваше и името му беше синоним на успех в техния роден град, който можеше да се нарече Златна Долина
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.