Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!
  • Новини

Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
rassasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Двойката Алисън Спунър и Дийн Дюрант, нашумя преди години, когато приветстваха на бял свят две близначки от различни раси. Докато Алисън е със светла кожа със сини очи и червена коса, нейният съпруг Дийн е от западноиндийски произход и има тъмна кожа, черна коса и тъмни очи.

Въпреки че тайничко се надявали момичетата им да приличат и на двамата, те дори и в най-смелите си мечти не биха могли да си представят, че едната им дъщеря ще бъде бяла точно като мама, а другата ще бъде смугла точно като баща си.

Лора и Хейли не си приличат, но споделят много черти. Когато ги видят за първи път, повечето хора не им вярват, когато казват, че са близначки. Разбира се, през годините е имало коментари от непознати, но момичетата не им обръщат внимание и не позволяват злобните думи да ги засегнат по никакъв начин.

Когато Лора и Хейли били на около седем години, родителите им казали, че ще скоро ще си имат братче или сестриче. Алисън отново била бременна. Те били на седмото небе от щастие, че ще посрещнат още едно бебе в семейството, но лекарите имали изненада за тях. Алисън отново очаквала близнаци.

Междурасови близнациДокато бременността й продължавала, тя и мъжът й Дийн понякога се шегували, че другият им набор близнаци може отново да са двурасови. Разбира се, шансовете да се случи такова чудо изглеждали изключително малки.

Когато била бременна в 37-та седмица, бебетата на Алисън били родени чрез цезарово сечение, защото били в седалищно положение. Веднага след раждането момиченцата имали проблеми с дишането и били приети по спешност в реанимация. За щастие не било нищо сериозно.

Когато най-накрая на родителите им било позволено да видят бебатата си, те били шокирани. Момичетата били двурасови, точно като по-големите си сестри. Малката Лия наследила цвета на кожата и чертите на майка си, докато бебето Мия приличало на баща си.

Излишно е да казваме, че историята на тази двойка станала вирусна и отново превзела медиите.

Днес Лора и Хейли са тийнейджъри. Те винаги са до своите малки сестри и ги напътстват през предизвикателствата, които понякога се изправят пред тях.

Какво красиво семейство. Пожелаваме им само най-доброто, което животът може да им поднесе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженец избяга от жена си още първия ден след сватбата
Next: Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.