Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През деня – заварчик, вечер – принцеса: няма да повярвате, че на тези снимки е едно и също момиче
  • Новини

През деня – заварчик, вечер – принцеса: няма да повярвате, че на тези снимки е едно и също момиче

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
zavvasrastasgastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историите за стереотипите и предразсъдъците срещу жените на работното място за съжаление все още са на дневен ред. Но, за щастие, има момичета, които доказват с примера си, че няма невъзможни неща и можете да станете професионалист въпреки всичко.

Австралийката Мел е една от героините, които чрез личен опит показват, че жените могат всичко – и дори повече.

„Принцеса Заварчик“ – така Мел нарича себе си в социалните мрежи. Всичко това заради необичайната професия на момичето, което работи наравно с мъжете в цеха за заваряване.

 

Акаунтът на австралийката в TikTok има повече от 35 000 последователи. Коментарите под публикациите на Мел са пълни с възхищение и похвали. Момичето снима кратки видеоклипове, в които показва всички трудности и удоволствия на работата си, а също така се смее на мъжете, които наивно вярват, че машината за заваряване и други инструменти са приоритет само на тях.

 

Австралийката отбелязва, че често среща пристрастно отношение не само от колеги, но и от клиенти, които дори не могат да си представят, че едно момиче е в състояние да върши такава работа с високо качество.

Във видеото принцесата-заварчик разрушава всички стереотипи и демонстрира истинско умение, обличайки се в розов работен комбинизон.

 

Въпреки трудната професия, Мел не престава да бъде момиче. След смените си тя се облича в рокли, прави си маникюр и стайлинг. Освен това принцесата-заварчик обича бижутата и носи сладка обица на носа си, а освен това има няколко татуировки по тялото си.

 

Мел отбелязва, че безкрайно обожава работния си костюм и маска, но когато се преоблича след смяната, се чувства сякаш сияе отвътре. Наскоро феновете на австралийката успяха лично да се убедят в това.

Мел в рокля
Мел синя рокля

Снимки – социална медия

В една от публикациите в личния си блог Мел се появи пред абонатите си в необичаен аутфит за своя блог. Феновете останаха във възторг от копринената тюркоазена рокля, която момичето избра за коледното парти. Един от абонатите написа: „Мъжете вече няма да бъдат същите след такова парти“.

Мел споделя, че с историята си иска да вдъхнови други жени да не се страхуват да намерят себе си и да правят това, което обичат. Блогърката е сигурна, че нежната половина на човечеството може уверено да държи както машина за заваряване, така и кухненски нож!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши
Next: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.