Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През деня – заварчик, вечер – принцеса: няма да повярвате, че на тези снимки е едно и също момиче
  • Новини

През деня – заварчик, вечер – принцеса: няма да повярвате, че на тези снимки е едно и също момиче

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
zavvasrastasgastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историите за стереотипите и предразсъдъците срещу жените на работното място за съжаление все още са на дневен ред. Но, за щастие, има момичета, които доказват с примера си, че няма невъзможни неща и можете да станете професионалист въпреки всичко.

Австралийката Мел е една от героините, които чрез личен опит показват, че жените могат всичко – и дори повече.

„Принцеса Заварчик“ – така Мел нарича себе си в социалните мрежи. Всичко това заради необичайната професия на момичето, което работи наравно с мъжете в цеха за заваряване.

 

Акаунтът на австралийката в TikTok има повече от 35 000 последователи. Коментарите под публикациите на Мел са пълни с възхищение и похвали. Момичето снима кратки видеоклипове, в които показва всички трудности и удоволствия на работата си, а също така се смее на мъжете, които наивно вярват, че машината за заваряване и други инструменти са приоритет само на тях.

 

Австралийката отбелязва, че често среща пристрастно отношение не само от колеги, но и от клиенти, които дори не могат да си представят, че едно момиче е в състояние да върши такава работа с високо качество.

Във видеото принцесата-заварчик разрушава всички стереотипи и демонстрира истинско умение, обличайки се в розов работен комбинизон.

 

Въпреки трудната професия, Мел не престава да бъде момиче. След смените си тя се облича в рокли, прави си маникюр и стайлинг. Освен това принцесата-заварчик обича бижутата и носи сладка обица на носа си, а освен това има няколко татуировки по тялото си.

 

Мел отбелязва, че безкрайно обожава работния си костюм и маска, но когато се преоблича след смяната, се чувства сякаш сияе отвътре. Наскоро феновете на австралийката успяха лично да се убедят в това.

Мел в рокля
Мел синя рокля

Снимки – социална медия

В една от публикациите в личния си блог Мел се появи пред абонатите си в необичаен аутфит за своя блог. Феновете останаха във възторг от копринената тюркоазена рокля, която момичето избра за коледното парти. Един от абонатите написа: „Мъжете вече няма да бъдат същите след такова парти“.

Мел споделя, че с историята си иска да вдъхнови други жени да не се страхуват да намерят себе си и да правят това, което обичат. Блогърката е сигурна, че нежната половина на човечеството може уверено да държи както машина за заваряване, така и кухненски нож!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши
Next: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.