Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1997 г. тя роди седемзнаци, а после мъжът ѝ я изостави. Ето как изглеждат днес тя и децата
  • Новини

През 1997 г. тя роди седемзнаци, а после мъжът ѝ я изостави. Ето как изглеждат днес тя и децата

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
sdasdamsdmasdmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 1997 г. светът съпреживя с американското семейство Маккоги раждането на седемте им деца…

едновременно! И всички оцеляха, както пише Enterate De Algo. Това бе истинско медицинско чудо.

Каква бе историята им? Семейство Маккоги вече има дъщеря. След раждането ѝ Кени и Боби Маккоги дълго време не могат да имат деца, затова използват услугите на ин витро.

Колко са изненадани, когато разбират, че всички ембриони са се имплантирали успешно!

 

След раждането всяко от бебетата тежи не повече от 1,5 кг, което е много малко за новородено. Три от седемте деца, за съжаление, са родени с церебрална парализа. В бъдеще децата са оперирани и успяват да проходят.

Въпреки малките шансове, всички деца оцеляват, израстват и дори завършват училище. Това е първият случай, когато всички родени едновременно 7 деца успяват да оцелеят.

 

Хората са възхитени. За съжаление бащата на децата не споделя общата радост. Струва му се, че не е готов да стане глава на такова огромно семейство. Няколко години по-късно той напуска жена си и децата си.

След предателството на Боби майката на децата е в отчаяна ситуация. Трябва да се грижи за седем бебета наведнъж.

За щастие, тя получава материална подкрепа от тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън, частни компании, различни благотворителни фондации, а също и неравнодушни хора.

На семейството е дадена голяма къща със седем спални, като им е осигурена и безплатна храна. Няколко университета почти веднага предлагат да приемат децата за безплатно обучение веднага след като завършат училище.

Минаха 21 години. Ето как изглеждат седемте днес. Нека ги изброим.

1) Натали веднага след раждането (вляво) и при дипломирането (вдясно), тя иска да стане учител на началните класове.

Натали

Когато завършва училище, тя попада в 15% от най-добрите ученици във випуска си.

дете от 7-знаци

2) Брандън иска да служи в армията.

Брандън

3) Келси, родена с тегло само 907 грама, влиза в състава на училищния хор.

Натали

В бъдеще тя мечтае да свърже живота си с музиката и да направи кариера на певица.

момиче свири на пиано

4) Кени, студент в Строителния факултет на общинския колеж в Де Мойн.

Кени от 7-знаците

Кени още в училище избира кариерата на строител.

съдбата на 7-знаците

5) Алексис, родена с церебрална парализа, иска да стане учител.

Алексис

Тя трябва да използва специално устройство за ходене, но въпреки това става втори капитан на екипа за мажоретки в гимназията.

усмихнато момиче

6) Нейтън, също роден с церебрална парализа, планира да се посвети на науката.

Нейтън

Сега Нейтън учи в Университета Ханибал-Лагранж във Факултета по компютърни науки.

съдбата на 7-знаците

7) Джоел, който е роден последен, планира да учи компютърни науки в колежа.

Джоел

Джоел също се записва в университета Ханибал-Лагранж.

Всички деца са завършили училище и са готови да напуснат семейното гнездо. Майката е малко тъжна за това – тя е свикнала с шума и бъркотията в къщата.

7-знаците, които оцеляха

От друга страна, тя е щастлива и горда, че децата й ще посветят живота си на училище, музика, архитектура и др. Това семейство е пример за постоянство, сплотеност и единство. Надяваме се, че всички деца ще успеят и скоро ще зарадват майка си с внуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трима причиниха немисломото на баба посред бял ден за 7 лв., скочиха на нейн защитник
Next: Не се предавай: Братът на Емо посърна! Още в

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.