Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1997 г. тя роди седемзнаци, а после мъжът ѝ я изостави. Ето как изглеждат днес тя и децата
  • Новини

През 1997 г. тя роди седемзнаци, а после мъжът ѝ я изостави. Ето как изглеждат днес тя и децата

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
sdasdamsdmasdmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 1997 г. светът съпреживя с американското семейство Маккоги раждането на седемте им деца…

едновременно! И всички оцеляха, както пише Enterate De Algo. Това бе истинско медицинско чудо.

Каква бе историята им? Семейство Маккоги вече има дъщеря. След раждането ѝ Кени и Боби Маккоги дълго време не могат да имат деца, затова използват услугите на ин витро.

Колко са изненадани, когато разбират, че всички ембриони са се имплантирали успешно!

 

След раждането всяко от бебетата тежи не повече от 1,5 кг, което е много малко за новородено. Три от седемте деца, за съжаление, са родени с церебрална парализа. В бъдеще децата са оперирани и успяват да проходят.

Въпреки малките шансове, всички деца оцеляват, израстват и дори завършват училище. Това е първият случай, когато всички родени едновременно 7 деца успяват да оцелеят.

 

Хората са възхитени. За съжаление бащата на децата не споделя общата радост. Струва му се, че не е готов да стане глава на такова огромно семейство. Няколко години по-късно той напуска жена си и децата си.

След предателството на Боби майката на децата е в отчаяна ситуация. Трябва да се грижи за седем бебета наведнъж.

За щастие, тя получава материална подкрепа от тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън, частни компании, различни благотворителни фондации, а също и неравнодушни хора.

На семейството е дадена голяма къща със седем спални, като им е осигурена и безплатна храна. Няколко университета почти веднага предлагат да приемат децата за безплатно обучение веднага след като завършат училище.

Минаха 21 години. Ето как изглеждат седемте днес. Нека ги изброим.

1) Натали веднага след раждането (вляво) и при дипломирането (вдясно), тя иска да стане учител на началните класове.

Натали

Когато завършва училище, тя попада в 15% от най-добрите ученици във випуска си.

дете от 7-знаци

2) Брандън иска да служи в армията.

Брандън

3) Келси, родена с тегло само 907 грама, влиза в състава на училищния хор.

Натали

В бъдеще тя мечтае да свърже живота си с музиката и да направи кариера на певица.

момиче свири на пиано

4) Кени, студент в Строителния факултет на общинския колеж в Де Мойн.

Кени от 7-знаците

Кени още в училище избира кариерата на строител.

съдбата на 7-знаците

5) Алексис, родена с церебрална парализа, иска да стане учител.

Алексис

Тя трябва да използва специално устройство за ходене, но въпреки това става втори капитан на екипа за мажоретки в гимназията.

усмихнато момиче

6) Нейтън, също роден с церебрална парализа, планира да се посвети на науката.

Нейтън

Сега Нейтън учи в Университета Ханибал-Лагранж във Факултета по компютърни науки.

съдбата на 7-знаците

7) Джоел, който е роден последен, планира да учи компютърни науки в колежа.

Джоел

Джоел също се записва в университета Ханибал-Лагранж.

Всички деца са завършили училище и са готови да напуснат семейното гнездо. Майката е малко тъжна за това – тя е свикнала с шума и бъркотията в къщата.

7-знаците, които оцеляха

От друга страна, тя е щастлива и горда, че децата й ще посветят живота си на училище, музика, архитектура и др. Това семейство е пример за постоянство, сплотеност и единство. Надяваме се, че всички деца ще успеят и скоро ще зарадват майка си с внуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трима причиниха немисломото на баба посред бял ден за 7 лв., скочиха на нейн защитник
Next: Не се предавай: Братът на Емо посърна! Още в

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.