Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прекрасното цвете, което носи щастие и ни пази от нечисти сили – не пропускайте да го засадите вкъщи и резултатите няма да закъснеят
  • Новини

Прекрасното цвете, което носи щастие и ни пази от нечисти сили – не пропускайте да го засадите вкъщи и резултатите няма да закъснеят

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
cvvvevakskdasodiii.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Горещо ви препоръчваме да отглеждате у дома си вербена – това е многогодишно растение от рода „върбинкови“, чиито цветове излъчват особен, специфичен аромат.

Освен, че е много, много красиво с неговите овални или копиевидни листа с назъбен ръб и отпускащ очите зелен нюанс и оцветените в синьо, бяло, червено, розово и лилаво цветове на съцветията му, поверието гласи, че това цвете носи пълно щастие и предпазва дома от вампири и други тъмни сили!

Но, което е по-важно, вербената има свойството да пречиства въздуха и да подобрява микроклимата в помещението, където се отглежда!

Затова си струва да ви дадем подробности как да го засаждате и отглеждате.

ДОБРАТА ГЛИНЕСТА ПОЧВА Е ДОБРОТО МЯСТО ДА Я ЗАСАДИТЕ, КАТО НА ДЪНОТО НА САКСИЯТА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА ПОЛОЖИТЕ ПЛАСТ ОТ ДРЕНАЖНИ СИТНИ КАМЪЧЕТА.

Веднаж поникнало, цветето не изисква обилно напояване – влажността на почвата трябва да е умерена. През две седмици трябва да се наторява с минерални торове, а веднъж годишно – с органични торове. Дръжте го на слънчево място, но през много горещите летни дни е добре да бъде защитено от пряката слънчева светлина с фин бял плат.

Тъй като цъфти от май до октомври, още през март е препоръчително да се повиши температурата в помещението, за да може лесно да премине към подходящия температурен режим между 20 и 28 градуса по целзий. У дома ви е удобно да го засадите например във висящи саксии, но ако имате двор, то превърнете го в „райска градина, като засадите лехи от вербена!

Колкото до лечебните му свойства, то само сорта Verbеna officinalis се използва като билка с доказан лечебен ефект. Смята се, че въздейства върху парасимпатиковата нервна система и затова има възстановителна и рекуперативна функция.

Билката се явява като естествено средство за „сваляне“ на нервно напрежение, при безсъние, безпокойство, раздразнителност, летаргия и дори – при депресии!

Предписва се и след бременност, за да стимулира желаното по-бързо свиване на матката. Декоративно цвете или билка – вербената не само ще носи трайно щастие във вашия дом, но и ще премахва перманентно тревожещото ви нервно напрежение и безсънието!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Махнах очилата, ставите ми са вече като нови, а умът ми е бръснач – рецепта
Next: Рев снощи: Зрителите избухнаха срещу шеф Ангелов: Върни Богомил

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.