Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прекрасното цвете, което носи щастие и ни пази от нечисти сили – не пропускайте да го засадите вкъщи и резултатите няма да закъснеят
  • Новини

Прекрасното цвете, което носи щастие и ни пази от нечисти сили – не пропускайте да го засадите вкъщи и резултатите няма да закъснеят

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
cvvvevakskdasodiii.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Горещо ви препоръчваме да отглеждате у дома си вербена – това е многогодишно растение от рода „върбинкови“, чиито цветове излъчват особен, специфичен аромат.

Освен, че е много, много красиво с неговите овални или копиевидни листа с назъбен ръб и отпускащ очите зелен нюанс и оцветените в синьо, бяло, червено, розово и лилаво цветове на съцветията му, поверието гласи, че това цвете носи пълно щастие и предпазва дома от вампири и други тъмни сили!

Но, което е по-важно, вербената има свойството да пречиства въздуха и да подобрява микроклимата в помещението, където се отглежда!

Затова си струва да ви дадем подробности как да го засаждате и отглеждате.

ДОБРАТА ГЛИНЕСТА ПОЧВА Е ДОБРОТО МЯСТО ДА Я ЗАСАДИТЕ, КАТО НА ДЪНОТО НА САКСИЯТА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА ПОЛОЖИТЕ ПЛАСТ ОТ ДРЕНАЖНИ СИТНИ КАМЪЧЕТА.

Веднаж поникнало, цветето не изисква обилно напояване – влажността на почвата трябва да е умерена. През две седмици трябва да се наторява с минерални торове, а веднъж годишно – с органични торове. Дръжте го на слънчево място, но през много горещите летни дни е добре да бъде защитено от пряката слънчева светлина с фин бял плат.

Тъй като цъфти от май до октомври, още през март е препоръчително да се повиши температурата в помещението, за да може лесно да премине към подходящия температурен режим между 20 и 28 градуса по целзий. У дома ви е удобно да го засадите например във висящи саксии, но ако имате двор, то превърнете го в „райска градина, като засадите лехи от вербена!

Колкото до лечебните му свойства, то само сорта Verbеna officinalis се използва като билка с доказан лечебен ефект. Смята се, че въздейства върху парасимпатиковата нервна система и затова има възстановителна и рекуперативна функция.

Билката се явява като естествено средство за „сваляне“ на нервно напрежение, при безсъние, безпокойство, раздразнителност, летаргия и дори – при депресии!

Предписва се и след бременност, за да стимулира желаното по-бързо свиване на матката. Декоративно цвете или билка – вербената не само ще носи трайно щастие във вашия дом, но и ще премахва перманентно тревожещото ви нервно напрежение и безсънието!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Махнах очилата, ставите ми са вече като нови, а умът ми е бръснач – рецепта
Next: Рев снощи: Зрителите избухнаха срещу шеф Ангелов: Върни Богомил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.