Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преподавателите в университетите у нас ликуват: Ето с колко вдигат парите им
  • Новини

Преподавателите в университетите у нас ликуват: Ето с колко вдигат парите им

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvlfdbklfdkbfgb.png

Средната работна заплата за преподавателите в държавните висши училища да е не по-ниска от 170% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Това решиха депутатите единодушно, със 115 гласа „за“, на гласуваните на първо четене промени в Закона за висшето образование.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група.

 

Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група. Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ.

Даниел Проданов от „Възраждане“ също изрази принципна подкрепа за всяко увеличение на възнагражденията в образованието, особено за текстовете, регламентиращи в бюджета за всяка следваща година да не може да бъде залаган по-нисък процент от брутния вътрешен продукт за образование в сравнение с предходна година.

Той посочи, че от „Възраждане“ биха предложили 150% от минималната работна заплата за определяне стипендиите на докторантите.

Елисавета Белобрадова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че тази финансова подкрепа е много чакана и парламентарната група ще подкрепи този законопроект. Между двете четения на законопроекта ще внесем промени, които гарантират качество на висшето образование.

Проф. Румен Гечев от „БСП за България“ заяви, че наистина българската държава не се отнася по европейски с българската наука, преподаватели и изследователи. Гечев попита как ще се привличат докторанти с 25 на сто над минималната заплата. Той каза, че има доста случаи, в които българската държава харчи пари за докторанти, които не завършват докторантурата си, а други по думите му завършват и заминават за чужбина.

Ние ще увеличим възнагражденията, но каква ни е гаранцията, че завършващият докторант няма да отиде в чужбина, добави Гечев. Проф. Чорбанов подчерта, че недостигът на докторанти е европейски проблем и проблем в страни като Германия, Франция, Испания.

Той подчерта, че трябва да се намери баланс и формата да не бъде абсолютно рестриктивна, за да не принуди хората, които искат да се занимават с наука, да заминат в чужбина.

Румен Гечев коментира, че проблемът е комплексен и даде пример със САЩ, където заплатите на докторантите, които са инвестирали в докторантура, са в пъти по-големи, заради доктората им.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза, че е трудно да се привлекат най-добрите студенти към докторантура и развитие в академичния състав. Много е трудно да задържиш най-добрия студент в инженерна специалност, когато предприятието предлага много по-висока заплата, още по-трудно е в сферата на информационните технологии, добави той.

В университета получават две хиляди лв., а в частната компания – минимум пет хил. лв., затова бе толкова важно да регламентираме минималните заплати за академичните длъжности, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Напусна ни голям писател, прославил България
Next: Евтин пазар! Новата дестинация е само на километри от границата и е много по-евтино от Одрин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.