Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преподавателите в университетите у нас ликуват: Ето с колко вдигат парите им
  • Новини

Преподавателите в университетите у нас ликуват: Ето с колко вдигат парите им

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvlfdbklfdkbfgb.png

Средната работна заплата за преподавателите в държавните висши училища да е не по-ниска от 170% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Това решиха депутатите единодушно, със 115 гласа „за“, на гласуваните на първо четене промени в Закона за висшето образование.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група.

 

Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група. Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ.

Даниел Проданов от „Възраждане“ също изрази принципна подкрепа за всяко увеличение на възнагражденията в образованието, особено за текстовете, регламентиращи в бюджета за всяка следваща година да не може да бъде залаган по-нисък процент от брутния вътрешен продукт за образование в сравнение с предходна година.

Той посочи, че от „Възраждане“ биха предложили 150% от минималната работна заплата за определяне стипендиите на докторантите.

Елисавета Белобрадова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че тази финансова подкрепа е много чакана и парламентарната група ще подкрепи този законопроект. Между двете четения на законопроекта ще внесем промени, които гарантират качество на висшето образование.

Проф. Румен Гечев от „БСП за България“ заяви, че наистина българската държава не се отнася по европейски с българската наука, преподаватели и изследователи. Гечев попита как ще се привличат докторанти с 25 на сто над минималната заплата. Той каза, че има доста случаи, в които българската държава харчи пари за докторанти, които не завършват докторантурата си, а други по думите му завършват и заминават за чужбина.

Ние ще увеличим възнагражденията, но каква ни е гаранцията, че завършващият докторант няма да отиде в чужбина, добави Гечев. Проф. Чорбанов подчерта, че недостигът на докторанти е европейски проблем и проблем в страни като Германия, Франция, Испания.

Той подчерта, че трябва да се намери баланс и формата да не бъде абсолютно рестриктивна, за да не принуди хората, които искат да се занимават с наука, да заминат в чужбина.

Румен Гечев коментира, че проблемът е комплексен и даде пример със САЩ, където заплатите на докторантите, които са инвестирали в докторантура, са в пъти по-големи, заради доктората им.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза, че е трудно да се привлекат най-добрите студенти към докторантура и развитие в академичния състав. Много е трудно да задържиш най-добрия студент в инженерна специалност, когато предприятието предлага много по-висока заплата, още по-трудно е в сферата на информационните технологии, добави той.

В университета получават две хиляди лв., а в частната компания – минимум пет хил. лв., затова бе толкова важно да регламентираме минималните заплати за академичните длъжности, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Напусна ни голям писател, прославил България
Next: Евтин пазар! Новата дестинация е само на километри от границата и е много по-евтино от Одрин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.