Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прераждането не засяга всички човешки души: Какво разказвала Ванга на гостите си за душата
  • Новини

Прераждането не засяга всички човешки души: Какво разказвала Ванга на гостите си за душата

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
vangagostidushha.png

– Смъртно е само тялото на човека, а не душата му. Душата не умира, а продължава да се развива към по-високо състояние. Този път може да се опише така: първо човек умира като неграмотен невежа, след това – с висше образование, после – като учен и така нататък – така Ванга веднъж отговорила на въпроса дали човешката душа е безсмъртна.

Много известни учени, които са посещавали Ванга и са говорили за способностите на ясновидката като феномен, често са я питали дали съществува душата, откъде идва, дали е безсмъртна. Как пророчицата, която получила възможността да погледне в другия свят, отговаряла на подобни въпроси?

Души, обречени на вечно лутане в забвение

Когато гостите на Ванга заговорили за смъртта, ясновидката неизменно повтаряла, че няма защо да се страхуват от смъртта. Защото умира само физическото тяло, а освен него човек има и душа, която остава да живее вечно, продължавайки своя път на развитие.

В разговори за вечното Ванга многократно повтаря, че има прераждане на душата. Прераждането на душата, според ясновидката, е необходимо за нейното усъвършенстване. Не всяка човешка душа обаче може да се прероди.

За прераждането на душите пророчицата казвала:

– Душите на починалите се връщат отново към земния живот. Но прераждането не се отнася за всички души. Само най-добрите от тях могат да се върнат в земния живот.

Между другото, някои от дошлите при Ванга я питали за техните минали и бъдещи прераждания. Но ясновидката не отговоряла на подобни въпроси. Тя казвала:

„Там всичките са тридесетгодишни.“

Понякога Ванга е говорила за това как изглежда човешката душа и как живеят душите в друг свят. Пророчицата казвала, че душата е прозрачна като водата.

В същото време душите светят. Техният живот в друг свят в много отношения е подобен на нашия земен живот.

Като хората, душите виждат, миришат и вкусват, могат да ходят, да плачат и да се смеят. Сред тях няма стари души. Всички там са на по тридесет години.

Когато посетителите идвали при ясновидката, душите на мъртвите изпълвали цялата стая. Те разказвали на Ванга всичко за посетителя, като се започне от името му и се стигне до подробности от живота на госта. Така научавала за здравето на човек, здравето на неговите близки и някои изгубени неща.

Ясновидката казвала, че душите на хората почти никога не я оставят сама и искат да й разкажат за някои предстоящи събития.

Може би най-трудно за Ванга било да уведоми посетителите си за предстоящата им смърт или смъртта на техни близки. Пророчицата не си позволявала да казва директно в лицето на човек, че го очаква смърт.

В същото време, ако Ванга виждала, че човек е изправен пред някаква опасност в бъдеще, тя се опитвала да го предупреди за това, въпреки че разбирала, че тези предупреждения няма да помогнат на човека.

Пророчицата казвала, че човек не може да избегне нещастията, които ще го сполетят в бъдеще. Тя обичала да повтаря, че всеки човек трябва да извърви своя премерен път.

Ванга също призовала своите гости да не се страхуват от смъртта или мъртвите хора, ако се появят насън или дадат някакви знаци на живите.

Тя вярвала, че душите на мъртвите ни помагат да разберем вечните истини. За починалите е важно да ги помним в сърцата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПЪЛНИЯТ Хороскоп от Анджела Пърл за декември: РАК, сбъдвате мечтите си! КОЗИРОГ, Декември е време за добри доходи
Next: Дават 11 хиляди долара заплата на месец: С тези професии ще ви лапнат като топъл хляб

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.