Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прераждането не засяга всички човешки души: Какво разказвала Ванга на гостите си за душата
  • Новини

Прераждането не засяга всички човешки души: Какво разказвала Ванга на гостите си за душата

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
vangagostidushha.png

– Смъртно е само тялото на човека, а не душата му. Душата не умира, а продължава да се развива към по-високо състояние. Този път може да се опише така: първо човек умира като неграмотен невежа, след това – с висше образование, после – като учен и така нататък – така Ванга веднъж отговорила на въпроса дали човешката душа е безсмъртна.

Много известни учени, които са посещавали Ванга и са говорили за способностите на ясновидката като феномен, често са я питали дали съществува душата, откъде идва, дали е безсмъртна. Как пророчицата, която получила възможността да погледне в другия свят, отговаряла на подобни въпроси?

Души, обречени на вечно лутане в забвение

Когато гостите на Ванга заговорили за смъртта, ясновидката неизменно повтаряла, че няма защо да се страхуват от смъртта. Защото умира само физическото тяло, а освен него човек има и душа, която остава да живее вечно, продължавайки своя път на развитие.

В разговори за вечното Ванга многократно повтаря, че има прераждане на душата. Прераждането на душата, според ясновидката, е необходимо за нейното усъвършенстване. Не всяка човешка душа обаче може да се прероди.

За прераждането на душите пророчицата казвала:

– Душите на починалите се връщат отново към земния живот. Но прераждането не се отнася за всички души. Само най-добрите от тях могат да се върнат в земния живот.

Между другото, някои от дошлите при Ванга я питали за техните минали и бъдещи прераждания. Но ясновидката не отговоряла на подобни въпроси. Тя казвала:

„Там всичките са тридесетгодишни.“

Понякога Ванга е говорила за това как изглежда човешката душа и как живеят душите в друг свят. Пророчицата казвала, че душата е прозрачна като водата.

В същото време душите светят. Техният живот в друг свят в много отношения е подобен на нашия земен живот.

Като хората, душите виждат, миришат и вкусват, могат да ходят, да плачат и да се смеят. Сред тях няма стари души. Всички там са на по тридесет години.

Когато посетителите идвали при ясновидката, душите на мъртвите изпълвали цялата стая. Те разказвали на Ванга всичко за посетителя, като се започне от името му и се стигне до подробности от живота на госта. Така научавала за здравето на човек, здравето на неговите близки и някои изгубени неща.

Ясновидката казвала, че душите на хората почти никога не я оставят сама и искат да й разкажат за някои предстоящи събития.

Може би най-трудно за Ванга било да уведоми посетителите си за предстоящата им смърт или смъртта на техни близки. Пророчицата не си позволявала да казва директно в лицето на човек, че го очаква смърт.

В същото време, ако Ванга виждала, че човек е изправен пред някаква опасност в бъдеще, тя се опитвала да го предупреди за това, въпреки че разбирала, че тези предупреждения няма да помогнат на човека.

Пророчицата казвала, че човек не може да избегне нещастията, които ще го сполетят в бъдеще. Тя обичала да повтаря, че всеки човек трябва да извърви своя премерен път.

Ванга също призовала своите гости да не се страхуват от смъртта или мъртвите хора, ако се появят насън или дадат някакви знаци на живите.

Тя вярвала, че душите на мъртвите ни помагат да разберем вечните истини. За починалите е важно да ги помним в сърцата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПЪЛНИЯТ Хороскоп от Анджела Пърл за декември: РАК, сбъдвате мечтите си! КОЗИРОГ, Декември е време за добри доходи
Next: Дават 11 хиляди долара заплата на месец: С тези професии ще ви лапнат като топъл хляб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.