Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приготвям домашна смес. Пръскам доматите и благодарение на този трик, имам 10 пъти по-голяма реколта
  • Новини

Приготвям домашна смес. Пръскам доматите и благодарение на този трик, имам 10 пъти по-голяма реколта

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
dbgfbdfgngngmhjmhjm.png

Домашен разтвор за домати
Благодарение на тази смес, вече се радвам на богата реколта от домати.
Най-добре е да използвате тази смес, когато доматите започнат да цъфтят. Удивителният резултат от това подхранване, определено, ще ви накара да го използвате дълго време.
Този домашен еликсир, който можете да приготвите сами е достатъчен за подхранване на доматите.

Освен това, е отличен за защита на растенията от болести и плесени. Този разтвор ускорява узряването на плодовете, увеличава съдържанието на захар в плодовете.

Може би доматите цъфтят обилно в началото на лятото и в крайна сметка събирате скромна реколта. Това подхранване предотвратява опадането на цветовете и ще получите сладки и сочни плодове.

Торът се прилага върху листата, откъдето най-бързо се абсорбира в растението.

Необходими са ви:

9 литра вода
1 литър мляко (няма значение съдържанието на мазнини)
1 чаена лъжичка борна киселина
10 капки йод

Приготвяне:

Разтворете борната киселина в малко количество вода, разбъркайте.

Добавете към останалата вода.

Борната киселина е много важна за растенията и освен силата, от която растението се нуждае в критичната фаза на растеж, тя действа и срещу фитофтората.

Киселината е много полезна за растението във фазата на цъфтеж. Помага на растенията да разпределят по-добре влагата.

Можете да използвате този разтвор не само в оранжерията, където влажността е регулирана, но и в градината.

Накрая добавете йод към сместа. Добавете 10 капки на 10 литра.

Йодът е много важен микроелемент за доматите. Той подобрява метаболитните процеси в растенията и намалява риска от инфекция и особено гниене на корените.

Когато приготвите сместа, просто напръскате доматите с нея.

Третирането с този домашен разтвор за домати е най-добре да се извършва или в облачен ден, или рано сутрин. Определено не се препоръчва да се прилага в слънчеви дни, тъй като листата могат да изгорят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За минути всичко замина: Градушка удари това място в България
Next: Щом аз го направих, можете и вие! По-вкусно от пица и хляб, при това без месене:

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.