Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природно решение срещу колорадски бръмбар и листни въшки: Този стар ТРИК на моя свекър никога не ме е предавал
  • Новини

Природно решение срещу колорадски бръмбар и листни въшки: Този стар ТРИК на моя свекър никога не ме е предавал

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
bdnfgfngfgmnhgmhjm.png

Колорадският бръмбар се среща всяка година и може напълно да унищожи растенията. Може да прелети и 40 км в търсене на растения!

Колорадският бръмбар е вредител от семейство Пасленови (напада картофи, патладжан, домати).

Днес от Ко4 ще ви дадем ефективен начин за справяне с колорадския бръмбар и други вредители по растенията.
Тютюнев спрей против колорадски бръмбар

Имаме нужда от:

2 цигари
300 мл вода

Приготвяне:

Поставете тютюна от две цигари в купа и го покрийте с вода.

цигари тютюн

Разбъркайте добре и оставете за 24 часа. След това време течността ще потъмнее.

Трябва да се филтрира и разрежда с 10 литра вода.

Нанесете разтвора върху растенията рано сутрин или вечер. Можете да съхранявате тази течност няколко дни на тъмно и хладно място.

Тя е ефективен екологичен препарат срещу листни въшки, колорадски бръмбар, акари, мухи и други насекоми.
SOS спрей за дома

Изсипете 100 мл оцет в дълбока купа, добавете 200 г горчица на прах и разбъркайте добре.

След това тази смес трябва да се разтвори в 10 l вода.

Изсипете получения разтвор в пръскачката и третирайте с него картофените лехи и другите нападнати култури.

леха с картофи

Пръскането трябва да се извършва вечер при сухо, безоблачно и безветрено време.

След такова третиране на вашите култури възрастните бръмбари и техните ларви няма да останат в градината.
Картофените обелки – селски трик

пресни картофи

След като картофите са засадени, сложете прясно обелените картофени кори в кофички от кисело мляко, така че да запълнят 1/3 от кофичката.

Така приготвените кофички заровете между редовете засадени картофи, така че ръбът на кофичката да е на нивото на почвата.

След 3-4 дни обиколете и съберете всички буболечки от кофичките.

Подменяйте редовно обелките на картофите с пресни.
Червен лук

червен лук

Буболечките не понасят миризмата на гнил червен лук, така че можете да заровите малко лук в земята, когато засаждате културите.

Той гние и миризмата му плаши буболечките.

Растителни видове като хрян, лайка или боб са също толкова неприятни за колорадския бръмбар.
Борови кори и хибискус

колорадски бръмбар средства

Също като споменатите растения, миризмата им също е непоносима за колорадските бръмбари.

Следователно можете да нахвърляте нарязана борова кора между лехите или да приготвите разтвор от иглички.

Боровите стърготини имат същия ефект. Просто ги поръсете върху почвата между растенията. Бръмбарите ще предпочетат да избягва вашите картофи.

Процедурата трябва да се извърши 1 път 2 седмици преди цъфтежа и 1 път на месец след това.
Мулчиране с коприва

прясна коприва

Мулчирайте картофите с коприва, тъй като благодарение на власинките си, тя ги предпазва от потъване в земята през най-горещите дни.
Дървесна пепел

Разтворът на пепел е ефективен и срещу колорадския бръмбар. Смесете 2 кг пепел в 10 литра вода.

След това 1 l от този разтвор се разрежда с 10 l вода и разтворът трябва да се напръска върху растенията.
Пепел от бреза

Друго възможно решение е използването на пепел от бреза .

Най-добре е да го прилагате върху растенията сутрин, когато листата са все още мокри от росата .

Имате нужда от около 10 кг пепел и бръмбарите ще умрат на следващия ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна при издаването на шофьорска книжка. Кого засяга
Next: НИМХ предупреди България за дните до края на април и началота на май

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.