Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природно решение срещу колорадски бръмбар и листни въшки: Този стар ТРИК на моя свекър никога не ме е предавал
  • Новини

Природно решение срещу колорадски бръмбар и листни въшки: Този стар ТРИК на моя свекър никога не ме е предавал

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
bdnfgfngfgmnhgmhjm.png

Колорадският бръмбар се среща всяка година и може напълно да унищожи растенията. Може да прелети и 40 км в търсене на растения!

Колорадският бръмбар е вредител от семейство Пасленови (напада картофи, патладжан, домати).

Днес от Ко4 ще ви дадем ефективен начин за справяне с колорадския бръмбар и други вредители по растенията.
Тютюнев спрей против колорадски бръмбар

Имаме нужда от:

2 цигари
300 мл вода

Приготвяне:

Поставете тютюна от две цигари в купа и го покрийте с вода.

цигари тютюн

Разбъркайте добре и оставете за 24 часа. След това време течността ще потъмнее.

Трябва да се филтрира и разрежда с 10 литра вода.

Нанесете разтвора върху растенията рано сутрин или вечер. Можете да съхранявате тази течност няколко дни на тъмно и хладно място.

Тя е ефективен екологичен препарат срещу листни въшки, колорадски бръмбар, акари, мухи и други насекоми.
SOS спрей за дома

Изсипете 100 мл оцет в дълбока купа, добавете 200 г горчица на прах и разбъркайте добре.

След това тази смес трябва да се разтвори в 10 l вода.

Изсипете получения разтвор в пръскачката и третирайте с него картофените лехи и другите нападнати култури.

леха с картофи

Пръскането трябва да се извършва вечер при сухо, безоблачно и безветрено време.

След такова третиране на вашите култури възрастните бръмбари и техните ларви няма да останат в градината.
Картофените обелки – селски трик

пресни картофи

След като картофите са засадени, сложете прясно обелените картофени кори в кофички от кисело мляко, така че да запълнят 1/3 от кофичката.

Така приготвените кофички заровете между редовете засадени картофи, така че ръбът на кофичката да е на нивото на почвата.

След 3-4 дни обиколете и съберете всички буболечки от кофичките.

Подменяйте редовно обелките на картофите с пресни.
Червен лук

червен лук

Буболечките не понасят миризмата на гнил червен лук, така че можете да заровите малко лук в земята, когато засаждате културите.

Той гние и миризмата му плаши буболечките.

Растителни видове като хрян, лайка или боб са също толкова неприятни за колорадския бръмбар.
Борови кори и хибискус

колорадски бръмбар средства

Също като споменатите растения, миризмата им също е непоносима за колорадските бръмбари.

Следователно можете да нахвърляте нарязана борова кора между лехите или да приготвите разтвор от иглички.

Боровите стърготини имат същия ефект. Просто ги поръсете върху почвата между растенията. Бръмбарите ще предпочетат да избягва вашите картофи.

Процедурата трябва да се извърши 1 път 2 седмици преди цъфтежа и 1 път на месец след това.
Мулчиране с коприва

прясна коприва

Мулчирайте картофите с коприва, тъй като благодарение на власинките си, тя ги предпазва от потъване в земята през най-горещите дни.
Дървесна пепел

Разтворът на пепел е ефективен и срещу колорадския бръмбар. Смесете 2 кг пепел в 10 литра вода.

След това 1 l от този разтвор се разрежда с 10 l вода и разтворът трябва да се напръска върху растенията.
Пепел от бреза

Друго възможно решение е използването на пепел от бреза .

Най-добре е да го прилагате върху растенията сутрин, когато листата са все още мокри от росата .

Имате нужда от около 10 кг пепел и бръмбарите ще умрат на следващия ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна при издаването на шофьорска книжка. Кого засяга
Next: НИМХ предупреди България за дните до края на април и началота на май

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.