Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Продават апартаменти по 3000 лева, но никой не ги купува
  • Новини

Продават апартаменти по 3000 лева, но никой не ги купува

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
aprapramtatnet.jpg

Били в много лошо състояние, но за част от по-скъпите жилища се явиха кандидати, пише „Флагман“.

Министерството на отбраната (МО) се опитва да продаде 13 стари ведомствени апартамента в град Средец.

Площта на жилищата варира от 43 до 75 кв. м., а цените са скромни – от 2825 до 5739 лв.

Апартаментите в момента нямат наематели. Те са в девет военни блока в града и са построени между 1953 и 1963 г., става ясно от Решение на министъра на отбраната Красимир Каракачанов от 20 юни т.г., публикувано на сайта на ведомството.

Не изпускай тези оферти:

Военните се опитват да се освободят от жилища и гаражи и в други населени места, в които според документа вече няма структури на МО и Българската армия – в Търговище, Елхово, Болярово, Добрич, Чирпан, Ардино, Крумовград, Момчилград, Димитровград, Любимец, Симеоновград.

По правило кандидат-купувачи могат да бъдат настоящи и бивши служители в Министерството на отбраната и Българската армия.

Процедурата по продажбите е вече пред приключване.Справка на „Флагман” с Протокола на съответната комисия показва, че за 5 от 13-те жилища в Средец не са се явили кандидати въпреки ниските цени.Някои апартаменти обаче са привлекли внимание и имат по трима мераклии, а за едно дори са четирима.

Източник от Министерството коментира пред „Флагман”, че някои от жилищата са в доста лошо състояние – без врати, дюшемета и т.н.Военните блокове се намират в западната жилищна зона на град Средец. Те са ниски – 2 и 3-етажни постройки. Някои са във видимо лошо състояние.

Класирането на кандидат-купувачите става според осем групи, в които те са разделени по определени условия. В първата група – с най-голям приоритет, са заварени наематели, отговарящи на съответни критерии.При кандидатите, които са от една група, предимство имат тези с повече прослужени години.

За най-евтините жилища в Средец мераклии няма, както се вижда от протокола. За най-скъпото – от 5739 лв., се е явил един.

Най-апетитен се е оказал ап. 4 във военен блок №19, който е триетажен и е построен през 1963 г. Площта на жилището е 43,45 кв. м., а цената му е 3990 лв. За него има цели четирима кандидати.За друг апартамент в бл. 19 пък са трима. Там цената за същата площ е 4127 лв.

Всеки бивш или настоящ военен може да кандидатства за всички обявени за продажба жилища в цялата страна. Накрая обаче той може да придобие само едно от тях. Ако е класиран на първо място за няколко позиции, той трябва да посочи кое жилище предпочита и да се откаже от останалите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртоностна опасност за всички! Мълния уби човек на Рило-Родопския масив
Next: Синовете ми не са идвали от 5 години. Когато разбраха, че ще дам апартамента на племенницата, веднага дойдоха

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.