Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона
  • Новини

Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
avastasrastas.png

Един от съвсем скорошните смъртни случаи е регистриран в киносалон по време на прожекция на продължението на един от най-успешните филми в историята, които развлекателната индустрия някога е правила, а именно „Аватар“, предават редица чуждестранни медии, сред които британските таблоиди „Меtro“ и „Independent“. След като преди години друг човек си отиде, гледайки на голям екран оригиналната продукция, сега историята отново се повтаря, карайки мнозина да си зададат въпроса дали над нея не тегне някакво проклятие.

Официалната премиера на втората част на научно фантастичния визуален разказ на Джеймс Камерън, отвеждащ зрителите на планетата Пандора, бе в края на миналата седмица.

Тогава, след повече от десетилетие, прекарано в нетърпеливо очакване, на зрителите най-после бе предоставена възможността да си купят билет, за да гледат „Природата на водата“.

Не изпускай тези оферти:

Само че за един мъж посещението на залата се оказа фатално…

Подобно на всички останали почитатели на блокбастъра, Лакшмиредди Срину е отишъл да проследи развитието на събитията около Джейк Съли и Нейтири, в чиито образи влизат Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана, без да подозира, че няма да доживее до финалните надписи в края тричасовата лента, тъй като неговият ще настъпи по-скоро.

Стоейки на мястото до по-малкия си брат, седнал на една от червените седалки в помещението, той е получил сърдечен удар, в следствие на който е припаднал. Местната медия предава, че се е наложило да го изнесат на носилка от киното, намиращо се в района Какинада в южния щат Андхра Прадеш, Индия, за да го откарат в държавната болница в Педапурам, където са го обявили за мъртъв.

Говорейки пред тамошната преса за случилото се, д-р Санджив Гера, директор на медицинския център „Fortis“ в Нойда, каза пред „The Hindustan Times“, че мъжът е имал „продължаващо възпаление на кръвоносните съдове“, което е често срещано сред хората, преболедували новия коронавирус. Разяснявайки какво може да е довело до претърпения от Срину инфаркт, лекарят заяви: „Кръвното налягане се е повишило при стрес, в резултат на което артериите на сърцето са се разкъсали, спирайки сърдечната дейност.“

Негов колега от болница Aster CMI допълни пред изданието, че подобен фатален завършек на нечий живот може да се дължи на силни емоции, каквито се изпитват по време на вълнуващи спортни срещи, например.

Това обаче не е единственият подобен случай, тъй като преди дванадесет години 42-годишен мъж на остров Тайван също издъхна по сходен начин, докато гледа първия филм „Аватар“. Тогава беше съобщено, че той е имал анамнеза за високо кръвно налягане, като спешната му нужда от медицинска помощ по всяка вероятност се дължала на „свръхвъзбуда, предизвикана от продукцията“.

„Природата на водата“ със сигурност направи фурор в първия си уикенд, печелейки 135 милиона долара в бокс-офиса на Съединените американски щати. Успехът идва, след като създателят му Джеймс Камерън призна, че реализирането на продължението, което изобилства от специални ефекти, му е струвало „адски скъпо“, като призна още, че приходите от него ще трябва да възлязат поне на 2 милиарда долара, за да излезе на печалба. Досега подобна сума са събрали едва пет заглавия, като оригиналният „Аватар“ е едно от тях, пише dir.bg.

Continue Reading

Previous: 9 коварни болести, които могат да се излекуват с ракия
Next: До няколко дни дебели пачки ще напълнят портфейлите на 7 зодии

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.