Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона
  • Новини

Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
avastasrastas.png

Един от съвсем скорошните смъртни случаи е регистриран в киносалон по време на прожекция на продължението на един от най-успешните филми в историята, които развлекателната индустрия някога е правила, а именно „Аватар“, предават редица чуждестранни медии, сред които британските таблоиди „Меtro“ и „Independent“. След като преди години друг човек си отиде, гледайки на голям екран оригиналната продукция, сега историята отново се повтаря, карайки мнозина да си зададат въпроса дали над нея не тегне някакво проклятие.

Официалната премиера на втората част на научно фантастичния визуален разказ на Джеймс Камерън, отвеждащ зрителите на планетата Пандора, бе в края на миналата седмица.

Тогава, след повече от десетилетие, прекарано в нетърпеливо очакване, на зрителите най-после бе предоставена възможността да си купят билет, за да гледат „Природата на водата“.

Не изпускай тези оферти:

Само че за един мъж посещението на залата се оказа фатално…

Подобно на всички останали почитатели на блокбастъра, Лакшмиредди Срину е отишъл да проследи развитието на събитията около Джейк Съли и Нейтири, в чиито образи влизат Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана, без да подозира, че няма да доживее до финалните надписи в края тричасовата лента, тъй като неговият ще настъпи по-скоро.

Стоейки на мястото до по-малкия си брат, седнал на една от червените седалки в помещението, той е получил сърдечен удар, в следствие на който е припаднал. Местната медия предава, че се е наложило да го изнесат на носилка от киното, намиращо се в района Какинада в южния щат Андхра Прадеш, Индия, за да го откарат в държавната болница в Педапурам, където са го обявили за мъртъв.

Говорейки пред тамошната преса за случилото се, д-р Санджив Гера, директор на медицинския център „Fortis“ в Нойда, каза пред „The Hindustan Times“, че мъжът е имал „продължаващо възпаление на кръвоносните съдове“, което е често срещано сред хората, преболедували новия коронавирус. Разяснявайки какво може да е довело до претърпения от Срину инфаркт, лекарят заяви: „Кръвното налягане се е повишило при стрес, в резултат на което артериите на сърцето са се разкъсали, спирайки сърдечната дейност.“

Негов колега от болница Aster CMI допълни пред изданието, че подобен фатален завършек на нечий живот може да се дължи на силни емоции, каквито се изпитват по време на вълнуващи спортни срещи, например.

Това обаче не е единственият подобен случай, тъй като преди дванадесет години 42-годишен мъж на остров Тайван също издъхна по сходен начин, докато гледа първия филм „Аватар“. Тогава беше съобщено, че той е имал анамнеза за високо кръвно налягане, като спешната му нужда от медицинска помощ по всяка вероятност се дължала на „свръхвъзбуда, предизвикана от продукцията“.

„Природата на водата“ със сигурност направи фурор в първия си уикенд, печелейки 135 милиона долара в бокс-офиса на Съединените американски щати. Успехът идва, след като създателят му Джеймс Камерън призна, че реализирането на продължението, което изобилства от специални ефекти, му е струвало „адски скъпо“, като призна още, че приходите от него ще трябва да възлязат поне на 2 милиарда долара, за да излезе на печалба. Досега подобна сума са събрали едва пет заглавия, като оригиналният „Аватар“ е едно от тях, пише dir.bg.

Continue Reading

Previous: 9 коварни болести, които могат да се излекуват с ракия
Next: До няколко дни дебели пачки ще напълнят портфейлите на 7 зодии

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.