Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона
  • Новини

Проклятието на Аватар: За втори път зрител умира в киносалона

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
avastasrastas.png

Един от съвсем скорошните смъртни случаи е регистриран в киносалон по време на прожекция на продължението на един от най-успешните филми в историята, които развлекателната индустрия някога е правила, а именно „Аватар“, предават редица чуждестранни медии, сред които британските таблоиди „Меtro“ и „Independent“. След като преди години друг човек си отиде, гледайки на голям екран оригиналната продукция, сега историята отново се повтаря, карайки мнозина да си зададат въпроса дали над нея не тегне някакво проклятие.

Официалната премиера на втората част на научно фантастичния визуален разказ на Джеймс Камерън, отвеждащ зрителите на планетата Пандора, бе в края на миналата седмица.

Тогава, след повече от десетилетие, прекарано в нетърпеливо очакване, на зрителите най-после бе предоставена възможността да си купят билет, за да гледат „Природата на водата“.

Не изпускай тези оферти:

Само че за един мъж посещението на залата се оказа фатално…

Подобно на всички останали почитатели на блокбастъра, Лакшмиредди Срину е отишъл да проследи развитието на събитията около Джейк Съли и Нейтири, в чиито образи влизат Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана, без да подозира, че няма да доживее до финалните надписи в края тричасовата лента, тъй като неговият ще настъпи по-скоро.

Стоейки на мястото до по-малкия си брат, седнал на една от червените седалки в помещението, той е получил сърдечен удар, в следствие на който е припаднал. Местната медия предава, че се е наложило да го изнесат на носилка от киното, намиращо се в района Какинада в южния щат Андхра Прадеш, Индия, за да го откарат в държавната болница в Педапурам, където са го обявили за мъртъв.

Говорейки пред тамошната преса за случилото се, д-р Санджив Гера, директор на медицинския център „Fortis“ в Нойда, каза пред „The Hindustan Times“, че мъжът е имал „продължаващо възпаление на кръвоносните съдове“, което е често срещано сред хората, преболедували новия коронавирус. Разяснявайки какво може да е довело до претърпения от Срину инфаркт, лекарят заяви: „Кръвното налягане се е повишило при стрес, в резултат на което артериите на сърцето са се разкъсали, спирайки сърдечната дейност.“

Негов колега от болница Aster CMI допълни пред изданието, че подобен фатален завършек на нечий живот може да се дължи на силни емоции, каквито се изпитват по време на вълнуващи спортни срещи, например.

Това обаче не е единственият подобен случай, тъй като преди дванадесет години 42-годишен мъж на остров Тайван също издъхна по сходен начин, докато гледа първия филм „Аватар“. Тогава беше съобщено, че той е имал анамнеза за високо кръвно налягане, като спешната му нужда от медицинска помощ по всяка вероятност се дължала на „свръхвъзбуда, предизвикана от продукцията“.

„Природата на водата“ със сигурност направи фурор в първия си уикенд, печелейки 135 милиона долара в бокс-офиса на Съединените американски щати. Успехът идва, след като създателят му Джеймс Камерън призна, че реализирането на продължението, което изобилства от специални ефекти, му е струвало „адски скъпо“, като призна още, че приходите от него ще трябва да възлязат поне на 2 милиарда долара, за да излезе на печалба. Досега подобна сума са събрали едва пет заглавия, като оригиналният „Аватар“ е едно от тях, пише dir.bg.

Continue Reading

Previous: 9 коварни болести, които могат да се излекуват с ракия
Next: До няколко дни дебели пачки ще напълнят портфейлите на 7 зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.