Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев
  • Новини

Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
prpqroqsrmasrnasr.jpg

„Г-н Румен Радев е този, който каза: „Мутри, вън!“, а след това върна мутрите в управлението на страната”.

Това се казва в позиция на „Продължаваме Промяната”, която идва след изказване на държавния глава, който обясни, че „съжалява, че е допуснал такива хора да откраднат надеждите за промяна”.

В позицията си обаче ПП не коментират думите на президента Радев, който отхвърли твърденията на Асен Василев, че се е срещал често с Бойко Борисов, през последните месеци. Освен че не коментират, от ПП не дават и никакви конкретни доказателства за такива срещи.

А подминават мълчешком думите на Радев: „Дали се срещам редовно с г-н Борисов? Разбира се, че не! Това не е първата лъжа на г-н Василев“. 

Не изпускай тези оферти:

Радев хвърли бомба, свързана с Асен Василев и Борисов: Беше грешка, че…

„Бях първият излъган, когато се доверих на тези хора и сега плащам цената за своята доверчивост”, посочи той. Според Радев българите са очаквали промяната отдавна, но са получили лъжа. „Както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания”, заяви още държавният глава.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Лидерът на ИТН Слави Трифонов написа горещ коментар в личния си профил във Facebook. Той твърди, че именно заради това, което президентът днес каза в Албания е паднало правителството на Кирил Петков. 

Публикуваме думите му без редакторска намеса:

„Сега ще ви пусна какво каза днес президентът на Република България – Румен Радев. Само искам да отбележа, че президентът на Република България се избира мажоритарно и че в момента той е политикът с най-висок рейтинг у нас.

Т.е. на него най-много хора му вярват.

Всъщност, заради това, което казва президентът, падна правителството на Кирил Петков. Това е една от важните причини, заради които се оттеглих от коалицията.

И ще ви задам един въпрос: Какво още трябва да се случи, за да разберете, че едни хора са лъжци?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Овчар си намери 50 000 евро в бидон, хвърли 14 000 за купон на селото
Next: Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.