Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди
  • Новини

Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
qdasdasdoasdoasod.png

Всички жени си мечтаем за здрава и красива коса, която само с едно леко завъртане на главата да привлича мигновено всички погледи. Да бъде дълга, да бъде мека като коприна, да не се заплита и да пада като водопад над гърба ни. Толкова много ли искаме?

За жалост обаче косата понася изключително много трудности, при това всеки ден. Като започнем от атмосферните условия, с които няма как да се преборим, преминем през химическите препарати, с които малко или много я третираме, преминем през не особено щадящите бои за коси и завършим с всевъзможните сешоари, преси, маши и други нагряващи средства, с които не пропускаме да я доизгорим.

Затова е много важно да я подхранваме, колкото се може по-често. Да се опитваме да й спестим повечето процедури, които я изтощават. Поне два пъти в седмицата да й правим щадяща маска, с която да я заздравим максимално.

На пазара се предлагат много и различни маски за коса, но често цените им са непосилни за много от нас. Освен това никога не можем да бъдем сигурни какво точно съдържа дадената маска и дали е добро за косата ни.

Не изпускай тези оферти:

Днес ще ви предложим една лесна и арматна маска, която няма да се отрази на бюджета ви и която да си забъркате вкъщи. С нея ще възстановите косата си, ще я заздравите и ще ускорите растежа.

Всичко, което ви е необходимо, за да си я приготвите, са следните продукти:

3 с.л. канела;
6 с.л. мед;

6 с.л. зехтин;
Начин на приготвяне:
Загрейте зехтина на водна баня, добавете към него канелата и меда и разбъркайте всичко внимателно.

Нанесете сместа върху скалпа и косата, като след това увиете с фолио, а най-отгоре завиете с кърпа. Оставете маската да действа 1 час.
Изплакнете внимателно с топла вода, а след това повтаряйте процедурата поне три пъти в седмицата.

Обърнете внимание на това, че възможните причини за косопад могат да се дължат на липсата на желязо, хормонален дисбаланс (предизвикан от неправилната функция на щитовидната жлеза) или пък липса на витамини вследствие на неправилно хранене.

С тази маска обаче ще възстановите обема и и гъстотата на косата си, ще я направите по-силна и ще кажете сбогом на сноповете коса след всяко разресване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев
Next: Майка ми избяга с богаташ в чужбина, а мен ме заряза на село, когато бях на 8 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.