Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев
  • Новини

Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
prpqroqsrmasrnasr.jpg

„Г-н Румен Радев е този, който каза: „Мутри, вън!“, а след това върна мутрите в управлението на страната”.

Това се казва в позиция на „Продължаваме Промяната”, която идва след изказване на държавния глава, който обясни, че „съжалява, че е допуснал такива хора да откраднат надеждите за промяна”.

В позицията си обаче ПП не коментират думите на президента Радев, който отхвърли твърденията на Асен Василев, че се е срещал често с Бойко Борисов, през последните месеци. Освен че не коментират, от ПП не дават и никакви конкретни доказателства за такива срещи.

А подминават мълчешком думите на Радев: „Дали се срещам редовно с г-н Борисов? Разбира се, че не! Това не е първата лъжа на г-н Василев“. 

Не изпускай тези оферти:

Радев хвърли бомба, свързана с Асен Василев и Борисов: Беше грешка, че…

„Бях първият излъган, когато се доверих на тези хора и сега плащам цената за своята доверчивост”, посочи той. Според Радев българите са очаквали промяната отдавна, но са получили лъжа. „Както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания”, заяви още държавният глава.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Лидерът на ИТН Слави Трифонов написа горещ коментар в личния си профил във Facebook. Той твърди, че именно заради това, което президентът днес каза в Албания е паднало правителството на Кирил Петков. 

Публикуваме думите му без редакторска намеса:

„Сега ще ви пусна какво каза днес президентът на Република България – Румен Радев. Само искам да отбележа, че президентът на Република България се избира мажоритарно и че в момента той е политикът с най-висок рейтинг у нас.

Т.е. на него най-много хора му вярват.

Всъщност, заради това, което казва президентът, падна правителството на Кирил Петков. Това е една от важните причини, заради които се оттеглих от коалицията.

И ще ви задам един въпрос: Какво още трябва да се случи, за да разберете, че едни хора са лъжци?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Овчар си намери 50 000 евро в бидон, хвърли 14 000 за купон на селото
Next: Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.