Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината
  • Новини

Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
rasacscashevev.jpg

Кадър БТВ

Кемтрейлс е пълна глупост и измислица.

„Кондензационни следи“. Така проф. Георги Рачев обясни белите линии в небето. Такъв сигнал е изпратен до рубриката „Аз, репортерът“ по БТВ. „Това са ледени кристалчета, замръзнали на 8-12 км, където летят съвремените самолети“ – уточни той.

„Ето, може да се сметне, че този самолет пръска много, а този малко“ – и посочи кадър на видео стената. „Седи там един пилот и натиска един бутон.“ – пошегува се още професорът.

Не изпускай тези оферти:

„Ирационалното мислене е различно от ирационалната вяра. След няколко дни при – 4 градуса температура, от ауспуха на колите ще започнат да излизат отрови. Това ще бъдат малките капчици вода, които се разтварят в атмосферата.

В Лондон на Хитроу през лятото кацат 1600 самолета на ден. Тези ледени следи имат своето климатично значение, защото създават переста облачност, която повишава нормалните температури“ – даде пример синоптикът.


Още мнения:

В последните дни в България се забелязва нарастваща паника заради следите в небето, които самолетите оставят. Много хора се боят, че ни пръскат с някакви вещества, наричайки явлението кемтрейлс.

По този повод д-р Костадин Шахов, директор на Белодробната болница във Враца, направи важно обръщение.
„ПОНЕЖЕ МИ ОМРЪЗНА ДА ЧЕТА ГЛУПОСТИ……

„Следите, които виждаме, които наподобяват текстурата на облаци, се получават в резултат от издигането на влажен и топъл въздух. Когато се издигне, въздухът се охлажда и достига температурата на околната среда на съответната височина.

При достигане на точката на оросяване (температурата, при която водните пари във въздуха се превръщат във водни капки), във въздуха се образуват тези бели следи, които сме свикнали да виждаме след преминаването на самолет.

С най-прости думи, белите следи, оставащи след самолета, са облаци. Когато самолетите летят на голяма надморска височина, реактивните двигатели отделят изключително горещ въздух и водни пари, заедно с други частици от изгорели газове, като въглероден диоксид. Замислете се как от ауспуха на автомобила излиза пара при по-студено време – същият процес.

Повечето самолети летят на височини над 10 000 метра над морското равнище, където температурите варират между -20°C и -40°C.

Ниските температури и ниското налягане на тази височина водят до образуване на видими ледени кристали. Те бързо се разпръсват във въздуха заради вятъра и поради тази причина следите изчезват бързо след преминаването на самолета.

П.С. Спокойно, не ни пръскат с Ковид“.

Още:

Сляпото отричане на определени неща не води до смислен диалог

Кемтрейлс по някаква причина се превърна отново в тема на разговор. От време навреме – било то просто ей така, заради ковид, заради 5G мрежите, или заради войната в Украйна сега, тази дискусия успява по някакъв начин да прокара пътя си от краищата на най-големите конспирации до широкото публично пространство.

Колкото и еднообразни да са аргументите „за” и „против”, колкото и глупаво на пръв поглед да звучи съществуването на глобален заговор, изпълнителите на който пръскат атмосферата ни с различни химикали – откъдето и идва терминът: Chemical Trails, chemtrail. – темата е тук и в идните дни няма да стане по-непопулярна.

И макар медийното внимание към нея да подклажда огъня още повече, редно е да се изчистят някои дефиниции, някои неточности, заблуди и грешки в човешката психика.

„Кемтрейлс” официално е обявено за теория на конспирацията. В това обаче има няколко проблема още на пръв поглед.

Първо в модерния свят за мнозина терминът „официално” означава, че идва от някой с авторитет, на когото те обаче не вярват. Загубата на доверието в авторитетите и в държавата като цяло е характерна за епохата, в която живеем и тя не е безпричинна, а има своите рационални и разумни обяснения.

Второ самият термин „теория на конспирациите” е меко казано несъстоятелен и придобил странно място в медийното пространство. Точно затова ще започнем от дефиницията и историята на това словосъчетание.

Казано на кратко прозиходът на термина „Теория на конспирациите” може да се проследи до 60-те години на миналия век и основно с публичния разстрел на един от най-спорните американски президенти Джон Ф. Кенеди. Тогава мнозина изтъкват, че убийството не може да е извършено от 1 човек – задържаният и впоследствие осъден, но застрелян 2 дни по-късно Лий Харви Осуалд и загатват за държавен заговор, свързан с някои от политиките на държавния глава.

Излиза официален доклад от правителството в САЩ – Комисията Уорън, който обяснява точно как се е случил атентата, кой е извършителят и как го е направил, но мнозина продължават да не вярват. По темата е говорено и писано много от 1963 г. досега. Няма смисъл да повтаряме едно и също, но основното е, че тъкмо в този период службите започват да прокарват термина „теория на конспирациите” в публичното пространство чрез медиите и постепенно, но последователно, с помощта на „Прозореца на Овертон”, значението му бива променено.

От заговор за извършване на нещо тайно, без публичното знание – до измишльотина на болни мозъци, които нямат какво друго да правят и сътворяват приказки, с които да се изтъкнат колко добре запознати са.

И докато за втората дефиниция, която мнозина в обществото вече приемат за нормална, има и някаква психологическа логика, то няма да забравим да припомним редицата „конспирации”, които в годините се оказаха абсолютно реални.

Такава например е идеята, че правителството в САЩ е използвало халюциногени в експерименти с хора. Проектът се нарича MK-ULTRA, съвсем не се изчерпва с такива „безобидни експерименти“, а документи за съществуването му могат да бъдат открити публично в цялото интернет пространство.

Друг пример е конспирацията, че правителствата по света следят хората през интернет. Ако нямате къса памет ще си спомните за Едуард Сноудън, който преди 10-ина години разкри именно това. Но да прекъснем до тук.

Психологическата логика за вярването в „конспирации” е сравнително изяснена и може да се сбие до едно изречение. „Слабият ум опитва да намери причина за нещо, което не разбира, като го отдава на таен заговор, за да смята себе си за по-силен и по-запознат”. Това е вярно в много от случаите, но не винаги.

Понятието „теория на конспирациите” се затвърди и с трагичния случай от 11 септември 2001 г., когато съборени бяха кулите близнаци в Ню Йорк и прилежащата до тях Сграда 7, защото аналогично с атентата срещу Кенеди и до днес има хора, които не вярват на официалния доклад след случилото се.

Точно по това време започва и „първата вълна” на „Кемтрейлс”. Фото и видеотехниката става все по-достъпна в ранните 2000-ни години и на практика всеки, който пожелае, може да се сдобие с камера и да прави клипове.

Колкото повече хора имат достъп до тази технология, толкова по-голям е шансът някои от тях да бъдат от категорията, описана в психологическите причини за вярването в „конспирации” по-горе. Това обаче не би следвало да означава, че всеки, който вярва в кемтрейлс, е идиот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева
Next: 18-годишна българка: Спечелих 500 000, но не от Лотарията – вижте нейната историята

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.