Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината
  • Новини

Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
rasacscashevev.jpg

Кадър БТВ

Кемтрейлс е пълна глупост и измислица.

„Кондензационни следи“. Така проф. Георги Рачев обясни белите линии в небето. Такъв сигнал е изпратен до рубриката „Аз, репортерът“ по БТВ. „Това са ледени кристалчета, замръзнали на 8-12 км, където летят съвремените самолети“ – уточни той.

„Ето, може да се сметне, че този самолет пръска много, а този малко“ – и посочи кадър на видео стената. „Седи там един пилот и натиска един бутон.“ – пошегува се още професорът.

Не изпускай тези оферти:

„Ирационалното мислене е различно от ирационалната вяра. След няколко дни при – 4 градуса температура, от ауспуха на колите ще започнат да излизат отрови. Това ще бъдат малките капчици вода, които се разтварят в атмосферата.

В Лондон на Хитроу през лятото кацат 1600 самолета на ден. Тези ледени следи имат своето климатично значение, защото създават переста облачност, която повишава нормалните температури“ – даде пример синоптикът.


Още мнения:

В последните дни в България се забелязва нарастваща паника заради следите в небето, които самолетите оставят. Много хора се боят, че ни пръскат с някакви вещества, наричайки явлението кемтрейлс.

По този повод д-р Костадин Шахов, директор на Белодробната болница във Враца, направи важно обръщение.
„ПОНЕЖЕ МИ ОМРЪЗНА ДА ЧЕТА ГЛУПОСТИ……

„Следите, които виждаме, които наподобяват текстурата на облаци, се получават в резултат от издигането на влажен и топъл въздух. Когато се издигне, въздухът се охлажда и достига температурата на околната среда на съответната височина.

При достигане на точката на оросяване (температурата, при която водните пари във въздуха се превръщат във водни капки), във въздуха се образуват тези бели следи, които сме свикнали да виждаме след преминаването на самолет.

С най-прости думи, белите следи, оставащи след самолета, са облаци. Когато самолетите летят на голяма надморска височина, реактивните двигатели отделят изключително горещ въздух и водни пари, заедно с други частици от изгорели газове, като въглероден диоксид. Замислете се как от ауспуха на автомобила излиза пара при по-студено време – същият процес.

Повечето самолети летят на височини над 10 000 метра над морското равнище, където температурите варират между -20°C и -40°C.

Ниските температури и ниското налягане на тази височина водят до образуване на видими ледени кристали. Те бързо се разпръсват във въздуха заради вятъра и поради тази причина следите изчезват бързо след преминаването на самолета.

П.С. Спокойно, не ни пръскат с Ковид“.

Още:

Сляпото отричане на определени неща не води до смислен диалог

Кемтрейлс по някаква причина се превърна отново в тема на разговор. От време навреме – било то просто ей така, заради ковид, заради 5G мрежите, или заради войната в Украйна сега, тази дискусия успява по някакъв начин да прокара пътя си от краищата на най-големите конспирации до широкото публично пространство.

Колкото и еднообразни да са аргументите „за” и „против”, колкото и глупаво на пръв поглед да звучи съществуването на глобален заговор, изпълнителите на който пръскат атмосферата ни с различни химикали – откъдето и идва терминът: Chemical Trails, chemtrail. – темата е тук и в идните дни няма да стане по-непопулярна.

И макар медийното внимание към нея да подклажда огъня още повече, редно е да се изчистят някои дефиниции, някои неточности, заблуди и грешки в човешката психика.

„Кемтрейлс” официално е обявено за теория на конспирацията. В това обаче има няколко проблема още на пръв поглед.

Първо в модерния свят за мнозина терминът „официално” означава, че идва от някой с авторитет, на когото те обаче не вярват. Загубата на доверието в авторитетите и в държавата като цяло е характерна за епохата, в която живеем и тя не е безпричинна, а има своите рационални и разумни обяснения.

Второ самият термин „теория на конспирациите” е меко казано несъстоятелен и придобил странно място в медийното пространство. Точно затова ще започнем от дефиницията и историята на това словосъчетание.

Казано на кратко прозиходът на термина „Теория на конспирациите” може да се проследи до 60-те години на миналия век и основно с публичния разстрел на един от най-спорните американски президенти Джон Ф. Кенеди. Тогава мнозина изтъкват, че убийството не може да е извършено от 1 човек – задържаният и впоследствие осъден, но застрелян 2 дни по-късно Лий Харви Осуалд и загатват за държавен заговор, свързан с някои от политиките на държавния глава.

Излиза официален доклад от правителството в САЩ – Комисията Уорън, който обяснява точно как се е случил атентата, кой е извършителят и как го е направил, но мнозина продължават да не вярват. По темата е говорено и писано много от 1963 г. досега. Няма смисъл да повтаряме едно и също, но основното е, че тъкмо в този период службите започват да прокарват термина „теория на конспирациите” в публичното пространство чрез медиите и постепенно, но последователно, с помощта на „Прозореца на Овертон”, значението му бива променено.

От заговор за извършване на нещо тайно, без публичното знание – до измишльотина на болни мозъци, които нямат какво друго да правят и сътворяват приказки, с които да се изтъкнат колко добре запознати са.

И докато за втората дефиниция, която мнозина в обществото вече приемат за нормална, има и някаква психологическа логика, то няма да забравим да припомним редицата „конспирации”, които в годините се оказаха абсолютно реални.

Такава например е идеята, че правителството в САЩ е използвало халюциногени в експерименти с хора. Проектът се нарича MK-ULTRA, съвсем не се изчерпва с такива „безобидни експерименти“, а документи за съществуването му могат да бъдат открити публично в цялото интернет пространство.

Друг пример е конспирацията, че правителствата по света следят хората през интернет. Ако нямате къса памет ще си спомните за Едуард Сноудън, който преди 10-ина години разкри именно това. Но да прекъснем до тук.

Психологическата логика за вярването в „конспирации” е сравнително изяснена и може да се сбие до едно изречение. „Слабият ум опитва да намери причина за нещо, което не разбира, като го отдава на таен заговор, за да смята себе си за по-силен и по-запознат”. Това е вярно в много от случаите, но не винаги.

Понятието „теория на конспирациите” се затвърди и с трагичния случай от 11 септември 2001 г., когато съборени бяха кулите близнаци в Ню Йорк и прилежащата до тях Сграда 7, защото аналогично с атентата срещу Кенеди и до днес има хора, които не вярват на официалния доклад след случилото се.

Точно по това време започва и „първата вълна” на „Кемтрейлс”. Фото и видеотехниката става все по-достъпна в ранните 2000-ни години и на практика всеки, който пожелае, може да се сдобие с камера и да прави клипове.

Колкото повече хора имат достъп до тази технология, толкова по-голям е шансът някои от тях да бъдат от категорията, описана в психологическите причини за вярването в „конспирации” по-горе. Това обаче не би следвало да означава, че всеки, който вярва в кемтрейлс, е идиот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева
Next: 18-годишна българка: Спечелих 500 000, но не от Лотарията – вижте нейната историята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.