Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак
  • Новини

Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
saakrkarkarka.jpg

Пожарът в Сакар планина – на границата на областите Хасково и Стара Загора се разраства. Въпреки че пожарът е между три села – Полски Градец, Светлина и Мъдрец, засега няма опасност за хората и населените места.

Областният управител на Стара Загора Иван Чолаков обяви частично бедствено положение за землището на с. Полски градец, община Раднево, където избухна пожара от 14:00 ч.

Пътят между Полски градец и с. Светлина е затворен. Горят предимно широколистни гори, както и иглолистни. В резултат на влошените метеорологични условия, свързани с появата на силен вятър, пожарът е обхванал значителна площ, съобщиха от областната управа.

В борбата с огнената стихия са включени хеликоптер от 24-та авиобаза „Крумово“ на ВВС, тежка техника от „Мини Марица-Изток“, осем пожарни от Стара Загора, две – от Хасково. Очаква се подкрепа от Пловдив, съобщиха от областната управа на Стара Загора.

В късния следобед на място пристигнаха управителят на рудник „Трояново-север“ Стойко Башалов, ръководителят на отдел „Сигурност“ в дружеството Любчо Василев и булдозеристът Георги Богданов. С минната техника веднага започна прокарването на просеки и гасене на пожарите в труднодостъпни места около селата Изворово и Йерусалимово. Овладяването и потушаването им са затруднени заради силния вятър в района.

„Работим и от въздух и от земята, тъй като като вятърът за много кратко време разви пожара в големи мащаби. Не мога да кажа колко декари. Работим с техника на „Мини Марица-Изток“ и ТЕЦ-2 с тежка верижна техника, с хеликоптер от ВВС. Целта ни е да защитим военното поделение, което е зад мен, с просеки и водна защита и съответно пред мен цялата полоса, която е обхваната, за да може да я обиколим на време, за да не ни изпревари и съответно посоката на разпространение към с. Полски Градец да спре“, обясни комисар Стоян Колев – директор на РСПБЗН-Стара Загора.

По димуте му към момента за Полски Градец няма опасност. За Мъдрец посока запад – също. За посока Светлина, огнеборците от Хасково са там, и очаква и там се справят добре.

„Лошото е, че вятъра както виждате се засилва и бързаме, за да успеем да заградим пожара“, каза комисар Стоян Колев.

Гасенето ще продължи през цялата нощ, а два от големите пожара в Хасковско вече са потушени. Локализиран е и пожарът край село Брягово, заради който беше обявено бедствено положение в община Хасково.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо
Next: Слави Трифонов се връща на сцената

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.