Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина
  • Новини

Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
ewyeyyryyyyy.png

Пчеларят бай Мустафа Мехмед има над 50 години стаж с пчелите и кошерите! Прави забележителен мед!

Той е нещо странно, рядка порода. Бай Мустафа от Момчилград е експерт по пчели и мед вече повече от 50 години. Спокойно може да се каже, че пчеларството е целият му живот.

Наричаме го рядка порода обаче, защото той не продава продукцията си. А я подарява. При все, че цената на буркан мед е около 10 лева (без никой да ти гарантира дали е истински), бай Мустафа не копнее за забогатяване. Дори се ядосва на подобни въпроси.

“За целия си живот нито веднъж не съм излязъл на пазара, за да продавам мед. Раздавам го. Подарявам го като илач за хора, които имат нужда от него. Омръзнало ми е от измамни реклами по телевизията. На препарати, на фармацевти – чудо… Медът доказано лекува над 250 болести, но трябва да е истински и да знаеш как да го използваш”, обяснява пчеларят.

Той има около двадесетина кошера, за които се грижи и пази като зеницата на очите си.

 

Няма ли ги пчелите, няма ме и мен, казва бай Мустафа. И обяснява на хората как да разберат дали медът, за който си дават парите, е истински, или фалшив. Доказаните и изпитани начини са четири и много лесни. Не бива да ги забравяме, защото в днешно време и при тоновете продукти, с които ни залива пазарът, в нищо не можем да бъдем сигурни. И така.

Първият начин е да напълним една чаша с вода и да сложим в нея лъжичка от меда.

Ако той е фалшив, ще се разтвори във водата и ще се натрупа около стъклото на чашата. Чистият мед или ще се утаи на дъното, или ако е озахарен, изобщо няма да се разтвори.

Вторият начин е да капнем няколко капки йод отново в чаша вода и да сложим в нея и лъжичка мед.

Стане ли медът син на цвят, значи не е чист, а в него има царевично нишесте.

Третият начин е да потопим кибритена клечка в меда.

След това се опитваме да я запалим. Ако медът ни е истински, клечката ще се запали веднага и ще гори добре от меда. Не се ли запали, значи той е разреждан и в него има влага.

Четвъртият начин е в чаша вода да капнем няколко капки оцет и да сложим също лъжичка мед.

Започне ли да се пени водата, значи в меда има добавени други фалшиви съставки.

Възползвайте се от безплатните съвети на бай Мустафа и внимавайте какво купувате!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците познаха. Мощни бури с градушка пометоха тези части на България
Next: Най-простият капан за комари и няма да ви ухапе и един това лято

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.