Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат със смъртта на бебето и родилка от Луковит, ето какво се е случило
  • Новини

Пълен обрат със смъртта на бебето и родилка от Луковит, ето какво се е случило

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
bbbbuubalskasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трагедията с починали родилка и бебе от Луковит разтърси цяла България. Националните телевизии у нас, волно или неволно, вменяват вина за фаталния изход на болницата в Бяла Слатина. Резултатите от съдебно-медицинската експертиза обаче все още не са готови, а именно те ще хвърлят яснота върху причината за трагичната развръзка. Дотогава трябва да се вземат предвид и други фактори, които може би имат връзка със смъртта на бебето и младата жена.

Раждането на 26 януари е преминало нормално. Медиците, довели малкото момиченце на бял свят, са с дългогодишен опит и не са установили никакви усложнения. Три дни по-късно бебето и майката са изписани в добро общо състояние и без никакви признаци за влошено здраве. Близо седмица след това близките не са установили нищо тревожно, съобщава BulNews.

Чак три дни след като детето спряло да се храни, семейството потърсило лекарска помощ в спешния център в Луковит. За съжаление пеленачето така и не дочакало линейката, с която да бъде откарано в ловешката болница.

Майката се влошила още същия ден, като вдигнала висока температура. Тя обаче била получила мастит, което най-вероятно е вследствие на задържането на кърма. Едва няколко дни след това била откарана от близките си отново в белослатинската болница.

Там родилката била прегледана от завеждащият АГО д-р Йордан Икономов и колегите му д-р Славчо Тодоров и д-р Петър Ангелов. Веднага е извикан и дежурният реаниматор д-р Иванова, както и кардиологът д-р Шимбов за консултация. По думите на лекарите, жената била в критично състояние. Самите близки заявили, че тя не е яла от 5 дни и не е пила вода от 3. Кръвното ѝ налягане било 40 на 0 и тя колабирала в ръцете на медиците.

Въпреки тежкото състояние на жената, лекарите дали всичко от себе си и успели да я стабилизират. Направените изследвания показали висок CPR, но кръвното ѝ налягане вече било 85 на 40 и тя била контактна.

Лекарският консилиум взел решение да насочи жената към база с по-високо ниво на компетентност. След като състоянието ѝ било стабилизирано, то вече позволявало тя да бъде транспортирана с линейка. Направен бил контакт с частна болница в Плевен, откъдето се съгласили да приемат жената.

Напълно оборудвана линейка потеглила от белослатинската болница около 13 часа на 9 февруари, около 3 часа след пристигането на жената. Отзад с нея пътувал лекар, който следял състоянието ѝ и дори си говорел с нея. Още по път обаче от частната болница се обадили и заявили, че отказват да приемат пациентката, която била здравно неосигурена заради липсата на родилно отделение.

Екипът в линейката взел решение, вместо да губи ценно време във връщане в посока Враца или София, да продължи към Плевен и да потърси помощта на университетската болница „Георги Странски“. Специализираният автомобил се насочил директно към база 2, където се помещава АГО-то, но там отново се сблъскали с липсата на съпричастност у колегите си, които отказали да приемат пациентката.

Тогава линейката поела към база 1, където е Спешното приемно отделение на университетската болница. От там все пак се съгласили да приемат жената и след бюрократичните процедури, тя отново била откарана към база 2, където най-после благополучно била приета. Това станало едва към 17 часа, през което време лекарите от Бяла Слатина били неотлъчно до пациентката.

Не е ясно какво е станало от тук насетне. Известно е, че жената е претърпяла операция, при която е отстранена цялата ѝ матка. Какви са причините за взетото от лекарите в Плевен решение – не е ясно. Факт е обаче, че на сутринта тя починала.

От ръководството на МБАЛ „Бяла Слатина“ са категорични, че лекарите са направили всичко възможно за жената и бебето ѝ. След раждането поводи за притеснение не е имало, а при повторния прием на жената тя е била реанимирана успешно и от критично, състоянието ѝ било стабилизирано.

От тази информация изглежда, че лекарите в Бяла Слатина са взели адекватни мерки при създалата се ситуация. Има 10 дни – от изписването на жената до нейната смърт, през които би могло да се получат какви ли не усложнения. Няма данни за условията, в които са пребивавали родилката и бебето, нито за състоянието им през това време.

Странно е и решението на лекарите в Плевен да извършат хистеректомия, която се налага като изключително крайна мярка. Известно е, че преди процедурата е взета хистология, но резултатите от нея все още не са ясни, като най-вероятно те ще излязат наяве едва след като завърши насрочената съдебно-медицинска експертиза.

Любопитен е и фактът, че близките на жената първоначално отказали аутопсия. При подобно трагично стечение на обстоятелствата, при толкова млад човек, е логично те да искат да получат отговори какво е довело до фаталния изход. Едва след като прокуратурата в Плевен се самосезирала и е започнато досъдебно производство, е била назначена аутопсия, която по категоричен начин да докаже причината за смъртта.

Междувременно тече както вътрешна проверка в МБАЛ „Бяла Слатина“, така и на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Докато всички обстоятелства не бъдат изяснени, подобно вменяване на вина е недопустимо и следва да бъдат разгледани всички възможности, които може би имат отношение към трагичната развръзка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Непълнолетна дъщеря проигра 22 бона, баща ѝ припадна
Next: МВР е на крак: Изчезна Сашко на 11 години

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.