Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?
  • Новини

Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashakshasovtevlen.jpg

12-годишният Александър от Перник, който бе открит днес след 9 дни в неизвестност, най-вероятно е бил отвлечен и държан в плен.

Разследващи с опит са категорични пред ПИК, че детето не би могло да оцелее само в продължение на девет денонощия в планината при тези метеорологични условия. 

Подозира се, че Сашко е бил освободен снощи.

Припомняме, че детето е намерено над Радомир, в село Червена могила, в труднодостъпна местност.

Не изпускай тези оферти:

Детето е контактно, прието е в болница Пирогов. Това е кадър от момента, в който Сашко е изкаран от линейката.

Някои от доброволците също са на мнение, че е бил пуснат скоро.

Според тях момчето умишлено е освободено днес и е пуснато в район, който често се обхожда от полицейски патрули и местни граждани.

„Поне 3-4 пъти лично съм минавал около мястото в гората, където е намерен, нямаше и следа от детето. Изключено е 1000 души да го пропуснат в продължение на 8 дни, а Сашко да е бил в непосредствена близост до мястото на изчеването“, сподели нашият източник.

Той твърди, че е твърде вероятно малкият да е държан затворен и скрит. Те са изчакали хилядите доброволци да се приберат, за да го пуснат навън.

Разследващите все още не дават информация за здравословното състоние на детето, поради принадлежността му към аутистичния спектър ще бъде трудно да се установи къде е бил през цялото време, докато България го търсеше под дърво и камък.

„Детето е в добро състояние, лекарите искат до понеделник да му направят изследвания. Пило е водичка“, каза още градоначалникът.

 Шефът на РДВР Перник Павел Млеканов даде още подробности по операцията за издирването на Сашко.

„Когато възникна този инцидент бе сформиран щаб и проведена полицейска операция, която щеше да продължи до намирането на детето. Подходихме много професионално с допълнителни сили, гранична полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета.

Районът е много труднодостъпен, това е планина. С получената информация и ситуацията, в която се намирахме, потърсихме съдействие от хора планинари, делтапланеристи, хора, подготвени за планината и знаещи как да търсят. Бе набелязан план за продължаване на търсенето на детето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето героите Веско и Милко , не искат 100-те бона
Next: Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.