Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?
  • Новини

Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashakshasovtevlen.jpg

12-годишният Александър от Перник, който бе открит днес след 9 дни в неизвестност, най-вероятно е бил отвлечен и държан в плен.

Разследващи с опит са категорични пред ПИК, че детето не би могло да оцелее само в продължение на девет денонощия в планината при тези метеорологични условия. 

Подозира се, че Сашко е бил освободен снощи.

Припомняме, че детето е намерено над Радомир, в село Червена могила, в труднодостъпна местност.

Не изпускай тези оферти:

Детето е контактно, прието е в болница Пирогов. Това е кадър от момента, в който Сашко е изкаран от линейката.

Някои от доброволците също са на мнение, че е бил пуснат скоро.

Според тях момчето умишлено е освободено днес и е пуснато в район, който често се обхожда от полицейски патрули и местни граждани.

„Поне 3-4 пъти лично съм минавал около мястото в гората, където е намерен, нямаше и следа от детето. Изключено е 1000 души да го пропуснат в продължение на 8 дни, а Сашко да е бил в непосредствена близост до мястото на изчеването“, сподели нашият източник.

Той твърди, че е твърде вероятно малкият да е държан затворен и скрит. Те са изчакали хилядите доброволци да се приберат, за да го пуснат навън.

Разследващите все още не дават информация за здравословното състоние на детето, поради принадлежността му към аутистичния спектър ще бъде трудно да се установи къде е бил през цялото време, докато България го търсеше под дърво и камък.

„Детето е в добро състояние, лекарите искат до понеделник да му направят изследвания. Пило е водичка“, каза още градоначалникът.

 Шефът на РДВР Перник Павел Млеканов даде още подробности по операцията за издирването на Сашко.

„Когато възникна този инцидент бе сформиран щаб и проведена полицейска операция, която щеше да продължи до намирането на детето. Подходихме много професионално с допълнителни сили, гранична полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета.

Районът е много труднодостъпен, това е планина. С получената информация и ситуацията, в която се намирахме, потърсихме съдействие от хора планинари, делтапланеристи, хора, подготвени за планината и знаещи как да търсят. Бе набелязан план за продължаване на търсенето на детето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето героите Веско и Милко , не искат 100-те бона
Next: Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.