Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа целувка в Ергенът 3- Какво мислите за новите участнички
  • Новини

Първа целувка в Ергенът 3- Какво мислите за новите участнички

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sdfvdsfvkfgbkfgkbkfgb.png

Започна третият сезон на риалитито „Ергенът“. Форматът придоби популярност в първата година, но през 2023 сякаш се провали, защото продуцентите се опитаха да направят копи-пейст на първия сезон. Сега подходът е по-различен. Влизат 26 колоритни дами, които са готови на всичко за сърцето на ергена Алек. Самият той се представя за успял мъж. От визитката му става ясно, че е на 28 години и управлява фирмата на баща си, която оперира в транспортния сектор.

Алек също получана сериозни критики в социалните мрежи, но жените, които се борят за сърцето му бързо се превърнаха в мемета.

Ето и част от най-интересните коментари във фейсбук:

Дори не ми е забавно.Типажът на гърлите е от тия, де би подминал на улицата, освен ако не се вторачиш с недоумение в тежкия макиаж подходящ изключително за Де Вален. Някои са убийци на либидо с акцента и приказките си, някои видимо прекаляват с пиците, няколко стават за бързо чукане в тоалетната, малцина за цяла нощ и ни една за голяма тридневна любов.

Sorry Girls. Лично мнение. Разбирам мераците ви за безметежен охолен живот, но истинските принцове минават 60-те и имат внуци, кандидатите за титлата правят пари и биха само ви изчукали в Дубай за уикенда. Съветът ми за бъдещето ви: намерете си образован симпатичен работяга Всички се подигравате на „Ергенът“, ама го гледате.

 

–

Слушал съм фалшиво пеене, виждал съм фалшиви взаимоотношения, пробутвали са ми фалшиви пари, но целият този фалш бледнее пред Ергенът

–

Щом програмистките тръгнаха по Ергенът, явно наистина има криза в IT сектора

–

Единственото по-тъжно от това да участваш в “Ергенът” е доброволно да отделиш няколко часа от времето си за да го гледаш…

–

Гледайки „мацките“ от Ергенът си мисля да не съм се бъгнал нещо – по никакъв начин не бих желал даже да си представя да съм с някоя от тях на живо …

–

Виждам, че и тази година никой не гледа „Ергенът“. Фейсбук прелива от статуси на хора, които дори не биха го погледнали. Под нивото им е. Просто ей така случайно са сърфирали по каналите в търсене на Шестата симфония на Густав Малер в изпълнение на Чикагската филхармония, ама докато я търсят, СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО са мернали „Ергенът“, и са дълбоко възмутени. И веднага са го изгасили. Щото то това не се търпи!

Те не са гледали и първите два сезона, но са потресени от интригите на участничките. Никой не знае откъде тези възвишени, интелигентни зрители, са научили за тия интриги. Вече трети сезон това предаване върви без нито един зрител! Да им се чудиш на акъла на БТВ защо продължават да го правят.

Ако някой нормален види тая сюрия български ,,красавици“ в ,,Ергенът“,не знам какво заключение ще си извади

Втрещена съм. Фантазията ми е на парчета! Жените, които са участнички в Ергенът са…нищо не смея да кажа. То и не мога. Нещо много страшно и разрушително се е случило с жените. Остава ми утехата, че всички умни, хубави, смислени жени никога не биха подложили себе си на подобен резил. Явно съм от тази страна на света, където съществата от телевизора не съществуват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга го е казала: Сънувате ли починал роднина, гответе се за…
Next: Урок по история: Кой е най-богатият българин в началото на 20 век

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.