Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работник в завод падна в казан с разтопен алуминий на 720 градуса, но по чудо оцеля
  • Новини

Работник в завод падна в казан с разтопен алуминий на 720 градуса, но по чудо оцеля

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
zasvasvasodoasod.jpg

25-годишен електротехник се спаси по чудо, след като пада в пещ, пълна с течен алуминий с температура 720 градуса по Целзий.

Невероятно, но въпреки изгарящата болка мъжът успял да се измъкне от ваната с разтопен метал и сега се лекува от изгарянията си в болница.

Мъжът е работил в пещта в четвъртък (10 ноември) в град Санкт Гален, Североизточна Швейцария, когато пада през люка в горещия метал.

Той бил потопен до колене в течния алуминий, но въпреки че бил в невероятна агония, успял да се измъкне.

Не изпускай тези оферти:

След като е вдигната аларма, на мястото на инцидента са изпратени лекари и парамедици, преди да пристигне въздушна линейка на Rega, която да откара пострадалия в болница.

Съобщава се, че при инцидента електротехникът е получил обширни изгаряния и наранявания. Местната полиция сега разследва как точно е станал ужасяващият инцидент.

При необяснима експлозия в същата леярна през 2014 г. един човек е получил ужасяващи изгаряния на лицето.

По-рано тази седмица жена в същия швейцарски град беше сериозно ранена при странен инцидент, когато беше прегазена три пъти от собствения си автомобил.

Според швейцарската информационна агенция ATS 45-годишната жена е излязла от колата си, за да вземе нещо от багажника. Но тя е оставила двигателя включен и автомобилът се е обърнал към нея, след което е била прегазена, докато се е опитвала да спре автомобила.

Преди да успее да се изправи, автомобилът се е блъснал в друг автомобил и е отскочил, като я е ударил за втори път според доклада на местната полиция. Накрая автомобилът се е ударил в бордюр, което го е накарало да я удари за трети път, преди да спре в дървена преграда.

Жената била откарана в болница, където според съобщенията все още е в тежко състояние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много тежка катастрофа до Котел! Не могат да извадят хората
Next: Разкриха истината. Ето как спасяват потъналия рейтинг на Рачков

Последни публикации

  • Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка вечер разказваше една и съща история и чакаше някой да я довърши.
  • „Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“
  • Пребледнях още в мига, в който затвориха капака.
  • На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.
  • Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.
  • Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши.
  • Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги.
  • Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢
  • Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат.
  • Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и беше забравил да го изплакне.
  • Баща ми си тръгна, когато бях на осем. Не го помня като трясък на врата. Помня го като празно място на масата. Като половин чаша вода, оставена и забравена. Като палто, което стоя седмици на закачалката, докато майка ми не го прибра в гардероба и не затвори тихо, сякаш се страхуваше, че шумът ще го върне.
  • Вратата се затвори тихо, сякаш се страхуваше да не ме разбуди. А аз не спях отдавна.
  • Телефонът иззвъня така, сякаш някой блъсна с юмрук по вратата ми.
  • Две години след като баба Вера си отиде, домът ѝ още миришеше на билки и на неизречени думи. Миришеше на търпение. На онова старо търпение, което не се хвали, не се оплаква, само стои и чака някой да го забележи.
  • След смъртта на баща ми в дома се настани особена тишина. Не беше просто липса на гласове. Беше тежест, която се промъкваше в стените, в дръжките на вратите, в килима под стъпките. Тишина, която кара чашата да звучи по-силно, когато я оставиш на масата. Тишина, която кара спомена да е по-остър от нож.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка вечер разказваше една и съща история и чакаше някой да я довърши.
  • „Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“
  • Пребледнях още в мига, в който затвориха капака.
  • На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.
  • Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.