Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България
  • Новини

Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
chsiitkstksktkst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Силвия е една от многобройната армия от българки, които чистят къщите или се грижат за възрастни в Западна Европа, видя E-novini.

Прокудени са или защото нямат работа, или защото им плащат прекалено малко и дълговете се трупат…

А трябва да помагат и на родители и близки… Затова, стискат зъби и работят срещу 10 евра на час. Мъчно им е за България – за близки и приятели, за любимите места в родния град, за природата, но това са носталгични спомени, болезнено възобновявани по време на кратките отпуски през лятото…

Идват и отново се връщат… Силвия, за която ви разказваме, е имала щастливо детство и през ум не и е минавало, че на 27 години ще се окаже в Испания да чисти къщи.

Получава над 2000 евра на месец и живее в коoперация, заобиколена с прекрасни палми и много зеленина.

Работи от рано сутрин до късно вечер, ангажирана с почистването на няколко къщи, където чисти, мие чинии, глади… Работата не е лека, защото жилищата в Испания са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно раздут гардероб от дрехи. Свободно време през деня практически не й остава…

Клиентите на Силвия са от различни класи, но заплащането е еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават много повече; може би затова българските са предпочитани – едно, на тях плащат значително по-малко и второ, повечето от тях работят съвестно и може да им се има доверие.

Така е и при Силвия, към която се отнасят добре, с нищо не показвайки, че тя е на по-ниско обществено стъпало; нещо повече, не се месят в работата й и я оставят да организира нещата сама. За двете години в Испания

Силвия не е спестила много, но животът там й харесва повече от алтернативата да се върне в България: чувства се уверена и живее нормално – така, както иска.

Стандартът в Испания й позволява да отдели един ден седмично само за себе си – да стане малко по-късно, да релаксира, да отиде на фризьор… Не е виждала родителите си от 2 години, но те не й се сърдят, дори поощряват и брат й да замине…

Наясно са, че живота там е подреден, законите се спазват, има сигурност, неща, за които голяма част от сънародниците в България могат само да мечтаят… Разбира се, Силвия не може да забрави родината си и мисли за нея постоянно.

Понякога тайно си поплаква – има толкова неща, които й липсват, та дори и въздуха…

Но веднъж напуснала България е осъзнала, че, въпреки плюсовете и минусите на емигрантския живот, нейните деца ще бъдат испанчета, както, вероятно, и техните деца… Така е, прокудените от България млади хора са твърде много и тенденцията не е техният брой да намалява.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже
Next: Хората с тези професии масово отиват да работят в Нидерландия за по 30 евро на час

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.