Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България
  • Новини

Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
chsiitkstksktkst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Силвия е една от многобройната армия от българки, които чистят къщите или се грижат за възрастни в Западна Европа, видя E-novini.

Прокудени са или защото нямат работа, или защото им плащат прекалено малко и дълговете се трупат…

А трябва да помагат и на родители и близки… Затова, стискат зъби и работят срещу 10 евра на час. Мъчно им е за България – за близки и приятели, за любимите места в родния град, за природата, но това са носталгични спомени, болезнено възобновявани по време на кратките отпуски през лятото…

Идват и отново се връщат… Силвия, за която ви разказваме, е имала щастливо детство и през ум не и е минавало, че на 27 години ще се окаже в Испания да чисти къщи.

Получава над 2000 евра на месец и живее в коoперация, заобиколена с прекрасни палми и много зеленина.

Работи от рано сутрин до късно вечер, ангажирана с почистването на няколко къщи, където чисти, мие чинии, глади… Работата не е лека, защото жилищата в Испания са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно раздут гардероб от дрехи. Свободно време през деня практически не й остава…

Клиентите на Силвия са от различни класи, но заплащането е еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават много повече; може би затова българските са предпочитани – едно, на тях плащат значително по-малко и второ, повечето от тях работят съвестно и може да им се има доверие.

Така е и при Силвия, към която се отнасят добре, с нищо не показвайки, че тя е на по-ниско обществено стъпало; нещо повече, не се месят в работата й и я оставят да организира нещата сама. За двете години в Испания

Силвия не е спестила много, но животът там й харесва повече от алтернативата да се върне в България: чувства се уверена и живее нормално – така, както иска.

Стандартът в Испания й позволява да отдели един ден седмично само за себе си – да стане малко по-късно, да релаксира, да отиде на фризьор… Не е виждала родителите си от 2 години, но те не й се сърдят, дори поощряват и брат й да замине…

Наясно са, че живота там е подреден, законите се спазват, има сигурност, неща, за които голяма част от сънародниците в България могат само да мечтаят… Разбира се, Силвия не може да забрави родината си и мисли за нея постоянно.

Понякога тайно си поплаква – има толкова неща, които й липсват, та дори и въздуха…

Но веднъж напуснала България е осъзнала, че, въпреки плюсовете и минусите на емигрантския живот, нейните деца ще бъдат испанчета, както, вероятно, и техните деца… Така е, прокудените от България млади хора са твърде много и тенденцията не е техният брой да намалява.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже
Next: Хората с тези професии масово отиват да работят в Нидерландия за по 30 евро на час

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.