Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев най-сетне коментира Кодгейт, иска разследване за играчите от доклада на ДАНС и мотивите им
  • Новини

Радев най-сетне коментира Кодгейт, иска разследване за играчите от доклада на ДАНС и мотивите им

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
rassdfdsgdfvfdbgfdg.png

 

Най-важното днес е да се гласува масово. Да се осигури спокойствие в изборния ден. И да има увереност, че всеки българин ще получи коректно зачитане на своя глас.

 

 

„Имаме нужда от спешно възстановяване на доверието в изборния процес“. Това каза президентът Румен Радев, след като упражни правото си на глас.

 

Във връзка с доклада на ДАНС той заяви, че в момента имаме нужда от спешно възстановяване на доверието в изборния процес.

 

„Очаквам компетентните органи в най-скоро време да направят разследване и да оповестят кои са играчите и мотивите“, подчерта държавният глава.

 

 

 

На въпрос дали ще публикува доклада на ДАНС относно машините за гласуване Радев уточни, че държавният глава назначава с указ председателя на ДАНС, но службата е на подчинение на Министерския съвет и лично на премиера. „Редица партии, които се надпреварват да ми орязват правомощията, днес ми измислят нови такива”, пошегува се Румен Радев.

 

На въпрос дали трябва отново да има промени в Изборния кодекс Радев отговори:

„Всеки парламент се заема с промяна на Изборния кодекс. Да ви върна обратно, декември месец 2019 година, когато аз наложих вето на последната на Изборния кодекс, която напрактика обезсмисли машинното гласуване, защото наистина превърна машините в предаващо устройство. Тогава се събра голямо мнозинство, за да отхвърли ветото“.

По думите му всяка институция трябва да изпълнява отговорно и пълноценно своите правомощия, а не да прехвърля на други да й свършат работата и да носят нейната отговорност.

 

 

„Гласувах за развитието на София като модерна и европейска столица, каквато всички българи искаме”, подчерта Радев.

 

 

 

Попитан дали е правилно решението на Централната избирателна комисия да отпадне машинния вот, той отговори: „Уважавам решението на ЦИК като независим орган, но дали решението им е правилно, ще реши съдът”.

 

 

 

„През декември миналата година аз наложих вето след последната промяна на Изборния кодекс, която на практика обезсмисля машинното гласуване. Тогава се намери стабилно мнозинство, което отхвърли моето вето“, посочи президентът.

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев в шок от случилото се на вота във Врачанско
Next: Автобус, превозващ психично болни отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.