Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разгеле! Майката на Сашко проговори и хвърли странна версия
  • Новини

Разгеле! Майката на Сашко проговори и хвърли странна версия

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
sashashkaoasmasik.jpg

Майката на 12-годишния Александър, който 8 дни беше в неизвестност, не смята, че детето е било отвлечено. Според Радостина Цветанова то се е изгубило и най-вероятно се е разминавало с доброволците. Това сподели тя пред bTV.

През цялото време майката е била в контакт за издирването на детето, скоро ще се върне в България, за да се види с Александър. Готова е да съдейства на органите на реда, когато те преценят.

БЛИЦ припомня, че по-рано днес говорителят на Окръжна прокуратура – Перник Албена Стоилова заяви, че майката на Сашко, който бе намерен в събота, ще бъде разпитана щом се прибере в от Великобритания в България.

„Радвам се, че Александър е жив и здрав. Чувството е неописуемо, все още не съм на себе си – нито физически, нито психически. През цялото време държах връзка с бащата на детето. Той беше първият, който ми се обади, за да ми каже, че Сашко е добре“, каза Радостина Цветанова.

Не изпускай тези оферти:

Скоро тя ще се върне в България, за да се види с детето си, не са срещали от около две години. Готова е да съдейства на органите на реда, когато те преценят.

„До момента съм имала само един разговор с разследващ полицай от Перник и бях готова да съдействам, но ми казаха, че няма как разпитът да се проведе официално по този начин. Допълниха, когато се прибера, да се свържа с органите на реда“, разказа майката на Александър.

„Предполагам, че ако беше отвлечен, нещата щяха да са свързани и с обявената награда. Към момента това никой не го вълнува. Единственото ми обяснение е, че това е някакво чудо, защото Сашко е издръжлив“, каза майката на Сашко. 

Радостина Цветанова благодари на кмета на Перник, доброволците, институциите и на всички, които са издирвали Сашко. Тя каза още, че вече е била обезверена за това, че детето ѝ ще бъде открито, но все пак не е била изгубила надежда и комуникацията с бащата на сина ѝ ѝ е помогнала. 

Радостина Цветанова уточни, че двамата са разведени, а родителските права са присъдени на бившия ѝ съпруг. 

Тя допълни, че бащата на Сашко чака детето им да бъде преместено в нормално отделение. „Доколкото знам Александър го е разпознал и го е прегърнал. Допълнителна информация за състоянието му нямам“, казва майката, която не е виждала детето си от две години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Гелеменов направи разкрития при кои роднини се бил запътил Сашко и за семейството му
Next: Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.