Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем
  • Новини

Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
kartrqwifqwifakso.png

Притеснявате ли се, че агресивните почистващи препарати могат да повредят мебелите ви? Не сте сигурни кой ще е подходящ за определена повърхност? Отсега нататък няма да се притеснявате за това. Заменете тези средства с доказани домашни методи, които ще оставят всяка повърхност чиста и пръстовите отпечатъци ще останат само неприятен спомен. Научете как да почиствате кухненските шкафове (и не само) правилно.

След почистване няма да се налага да дишате силни химически изпарения или да се сблъсквате с проблема суха кожа на ръцете. Представените методи са напълно безопасни както за вас, така и за повърхността на вашите мебели. Разберете кои естествени продукти могат ефективно да премахнат пръстовите отпечатъци от шкафовете.

 

Как да почистите шкафовете ефективно? Ето някои доказани методи:

Сода за хляб

Содата за хляб ще ви помогне да премахнете не само отпечатъци от пръсти, но и други мазни петна и дори засъхнала мръсотия. Просто поръсете малко сода за хляб върху влажна кърпа и избършете шкафовете с нея. Като алтернатива разтворете 2 супени лъжици сода за хляб в 0,5 литра вода – накиснете кърпа в тази смес и избършете мебелите.

Оцет

Смесете малко оцет, вода и препарат за съдове (за да намалите острата миризма) в купа. Почистете предната част на шкафовете с получения препарат. Това е най-силният от предлаганите домашни препарати, който не само почиства ефективно, но и придава блясък на мебелите, а добавянето на лимонов сок ще остави цялата стая да ухае на свежест.

 

Картофи

Това е стар, но доказан метод. За да се отървете от мазните отпечатъци от пръсти по мебелите, просто ги избършете с разполовен суров картоф и те ще изчезнат за нула време. Това е най-простият, но много ефективен трик.

Открийте други приложения на картофите

 

Картофите могат да бъдат нещо повече от добавка към вечерята. Самият картоф, подобно на водата след варенето му, може да се използва като почистващ препарат:

  • огледала – натрийте ги с половин зелен картоф. Ефектът? Без ивици, просто блясък!
  • ръждясали ножове – забийте ги в картофа и оставете за няколко минути;
  • медни прибори – картофите се настъргват със ситно ренде и се смесват с 1 с.л. лимонов сок. Нанесете получената маса върху медната повърхност и я оставете да изсъхне. След това изплакнете и подсушете;
  • сребърни прибори и бижута – сварете картофите в неподсолена вода, отцедете, но изсипете водата в по-малък съд, в който по-късно да потопите замърсените предмети. Оставете ги да действат около час, след което изплакнете и подсушете;
  • линолеум – можете също да избършете тази повърхност с кърпа, потопена в леко охладена картофена вода. След това просто изплакнете с чиста вода и подсушете.

Continue Reading

Previous: Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно
Next: Виден доктор проговори: Казвам защо се уплашиха съдебните лекари по случая с Дебора

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.