Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем
  • Новини

Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
kartrqwifqwifakso.png

Притеснявате ли се, че агресивните почистващи препарати могат да повредят мебелите ви? Не сте сигурни кой ще е подходящ за определена повърхност? Отсега нататък няма да се притеснявате за това. Заменете тези средства с доказани домашни методи, които ще оставят всяка повърхност чиста и пръстовите отпечатъци ще останат само неприятен спомен. Научете как да почиствате кухненските шкафове (и не само) правилно.

След почистване няма да се налага да дишате силни химически изпарения или да се сблъсквате с проблема суха кожа на ръцете. Представените методи са напълно безопасни както за вас, така и за повърхността на вашите мебели. Разберете кои естествени продукти могат ефективно да премахнат пръстовите отпечатъци от шкафовете.

 

Как да почистите шкафовете ефективно? Ето някои доказани методи:

Сода за хляб

Содата за хляб ще ви помогне да премахнете не само отпечатъци от пръсти, но и други мазни петна и дори засъхнала мръсотия. Просто поръсете малко сода за хляб върху влажна кърпа и избършете шкафовете с нея. Като алтернатива разтворете 2 супени лъжици сода за хляб в 0,5 литра вода – накиснете кърпа в тази смес и избършете мебелите.

Оцет

Смесете малко оцет, вода и препарат за съдове (за да намалите острата миризма) в купа. Почистете предната част на шкафовете с получения препарат. Това е най-силният от предлаганите домашни препарати, който не само почиства ефективно, но и придава блясък на мебелите, а добавянето на лимонов сок ще остави цялата стая да ухае на свежест.

 

Картофи

Това е стар, но доказан метод. За да се отървете от мазните отпечатъци от пръсти по мебелите, просто ги избършете с разполовен суров картоф и те ще изчезнат за нула време. Това е най-простият, но много ефективен трик.

Открийте други приложения на картофите

 

Картофите могат да бъдат нещо повече от добавка към вечерята. Самият картоф, подобно на водата след варенето му, може да се използва като почистващ препарат:

  • огледала – натрийте ги с половин зелен картоф. Ефектът? Без ивици, просто блясък!
  • ръждясали ножове – забийте ги в картофа и оставете за няколко минути;
  • медни прибори – картофите се настъргват със ситно ренде и се смесват с 1 с.л. лимонов сок. Нанесете получената маса върху медната повърхност и я оставете да изсъхне. След това изплакнете и подсушете;
  • сребърни прибори и бижута – сварете картофите в неподсолена вода, отцедете, но изсипете водата в по-малък съд, в който по-късно да потопите замърсените предмети. Оставете ги да действат около час, след което изплакнете и подсушете;
  • линолеум – можете също да избършете тази повърхност с кърпа, потопена в леко охладена картофена вода. След това просто изплакнете с чиста вода и подсушете.

Continue Reading

Previous: Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно
Next: Виден доктор проговори: Казвам защо се уплашиха съдебните лекари по случая с Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.