Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода
  • Новини

Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
vevevaskdaksdoasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мръснико, имаш отвратителна уста, ти не млъкваш бе, братко, разсърди се певецът

Димитър Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на “Като две капки вода”.

След изпълнението на Керана в образа на Лайза Минели отношенията между водещия Димитър Рачков и члена на журито Веселин Мариноврязко се разгорещиха. Уж в шеги и закачки, в един момент напрежението между двамата ескалира.

Почти през сълзи Веселин Маринов сподели, че му е “омръзнало от лигавщините” на комика.

„Млъкни бе! 11 сезона ти слушам всичките глупости! Имаш мръсна уста, като латерна си! За пръв път съм жури, преживявам всяка песен.„

Рачков се опита да излезе от неловката ситуация, но Маринов видимо беше раздразнен от думите и отношението на водещия.

Изпълнителят споделя за горещия стол на жури в шоуто за имитации и за музиката му, която лекува

Веселин Маринов е в студиото на „Събуди се“ и пред Анна-Мария Конова разказва за новото си амплоа в артистичната си кариера. Той е един от най-обичаните български изпълнители и вече 40 години няма празник без неговите песни. Музиката му се пее от поколения българи.

„В момента изживявам най-хубавите мигове в живота си.

Имам възможност да реализирам сънищата и мечтите си като млад студент в Консерваторията. Всяка една от тези вече 41 години на сцената, ми е помогнала да науча нещо ново, да се развивам, за да мога да пея музиката на сърцето си.

Чрез нея съм близо до хората и след концерти разбирам, че тя влияе на здравето, доброто поведение и чувствата им“, разказва за наблюденията си, че с музиката може да лекува хората изпълнителят. „Сещам се за едно мило отношение на мои почитатели, които след концерт в летния театър във Варна се срещнаха с мен.

Бяха семейство, които живеят извън страната. Те споделиха, че лекували майка им в Белгия, но след изпадането й в кома, по съвет на лекаря й пускали любима музика. Когато чула песните на любимия си певец, тоест моите, майката стиснала ръката на дъщеря си, показвайки, че все още е жива. Чувствам се щастлив, че песните ми пълнят залите в цялата страна“, допълва Веселин Маринов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза
Next: Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.