Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл
  • Новини

Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
hgdfhrthrtw.png

“Цяла България се гордее с постижението на Нургюл Салимова. Ние сме още по-горди, че тя избра именно нашето висше училище за обучението си”. Това каза пред БНР проф. Мариана Божинова – ректор на Стопанската академия в Свищов, където тази година Нургюл Салимова ще бъде първи курс в специалност “Маркетинг”. Имаме създадена академична фондация, която подпомага изявените ни студенти както в областта на обучението, така и в спорта, посочи тя. По думите й това става с решение на УС на фондацията, а председател е ректорът на Академията.

Висшето училище ще отпусне стипендия на Нургюл. Още в началото на септември УС ще се събере и моето предложение ще бъде да подпомогнем Нургюл, добави проф. Божинова и посочи:

“Има много неща, които могат да бъдат направени по отношение на тези “златни деца”, които ние не трябва да губим. Такава е дългогодишната политика на нашата Академия. Моите предложения ще бъдат да поемем всички семестриални такси за 4-годишния курс на обучение на Нургюл, също специални стипендии, безплатни учебници и материали, както и възможност за индивидуален план на обучение. Ще обсъдим и други награди. Ще очакваме Нургюл Салимова на тържественото откриване на учебната година – лично да получи тези награди. Искам да добявя, че след като тя вече се е записала и вече си е платила първата семестриална такса – аз ще й върна сумата от мои лични средства и ще покрия тази първа семестриална такса, която е платила”.

Това са шампиони, които искат да бъдат шампиони и в обучението, посочи ректорът на Стопанската академия. По думите й това са отговорни, упорити, прекрасни български млади хора, които са достойни граждани на България. Ние по всякакъв начин трябва да ги съхраним и да ги запазим да се състезават за нас, категорична е тя.

Проф. Божинова посочи още, че във висшето училище имат академичен музей със специален кът, който непрекъснато се обогатява с постижения на изявени студенти – спортисти. Такова място сега ще отделим и на Нургюл, отбеляза тя.

Новата голяма звезда на българския шахмат – момичето, което предизвика истински взрив от обществена съпричастност – Нургюл Салимова, се завръща утре в България след фурора, който беляза класирането й на второ място на Световната купа за жени. 3-ти ден участието й в Баку е сред най-коментираните теми в страната. “Втора на първенството, но първа в сърцата ни” – написаха нейни верни фенове в социалните мрежи.

Класирането за финала на второто издание на Световната купа по шахмат при жените е най-значимото постижение в кариерата на 20-годишната Нургюл Салимова. Нещо повече – в Баку тя извърши истински подвиг, явявайки се за участие в турнира сама. Подвиг, който предизвика вълна от съпричастност от целия български народ. С класирането си в Баку Салимова си осигури участие в турнира на претендентките за световната титла, който ще се проведе през април следващата година в Торонто. Безспорно този успех я изстреля на световната сцена. Сега прожекторите са насочени към нея, споделя Диян Костадинов, който е носител на златен олимпийски медал по шахматна композиция, 3-кратен шампион за Световната купа и бронзов медалист от Световно първенство. Той подчерта, че Нургюл е впечатлила целия свят с агресивната си игра. Според нея тя има нюх да води инициатива и да атакува.

“Освен това тя показа страхотна психика. В трудни моменти тя изглеждаше непоклатима”, подчерта той. Според него Нургюл е уверена и знае какво прави, което е предпоставка за много успехи.

Към успеха си в Баку Нургюл Салимова уверено върви от мига, когато е открит нейният талант, а тогава тя е била едва 6-годишна. През 2009 година огромният й потенциал е забелязан от бургаския треньор Живко Жеков. Той започва да работи с нея от 2013 година. За съдбовната среща, както и затова, което предстои пред талантливото ни момиче говори Живко Жеков. Самият той казва, че отдавна не е само треньор на Нургюл, той е част от нейното семейство.

Какво направи Нургюл шампион от световна величина и на какво дължи тя своите успехи, чуйте в звуковия файл.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светлозар Раянов, който строши с чук плоча от монумента: Ускорих решението за демонтажа на МОЧА
Next: Исторически момент за света: Индия кацна на Луната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.