Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл
  • Новини

Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
hgdfhrthrtw.png

“Цяла България се гордее с постижението на Нургюл Салимова. Ние сме още по-горди, че тя избра именно нашето висше училище за обучението си”. Това каза пред БНР проф. Мариана Божинова – ректор на Стопанската академия в Свищов, където тази година Нургюл Салимова ще бъде първи курс в специалност “Маркетинг”. Имаме създадена академична фондация, която подпомага изявените ни студенти както в областта на обучението, така и в спорта, посочи тя. По думите й това става с решение на УС на фондацията, а председател е ректорът на Академията.

Висшето училище ще отпусне стипендия на Нургюл. Още в началото на септември УС ще се събере и моето предложение ще бъде да подпомогнем Нургюл, добави проф. Божинова и посочи:

“Има много неща, които могат да бъдат направени по отношение на тези “златни деца”, които ние не трябва да губим. Такава е дългогодишната политика на нашата Академия. Моите предложения ще бъдат да поемем всички семестриални такси за 4-годишния курс на обучение на Нургюл, също специални стипендии, безплатни учебници и материали, както и възможност за индивидуален план на обучение. Ще обсъдим и други награди. Ще очакваме Нургюл Салимова на тържественото откриване на учебната година – лично да получи тези награди. Искам да добявя, че след като тя вече се е записала и вече си е платила първата семестриална такса – аз ще й върна сумата от мои лични средства и ще покрия тази първа семестриална такса, която е платила”.

Това са шампиони, които искат да бъдат шампиони и в обучението, посочи ректорът на Стопанската академия. По думите й това са отговорни, упорити, прекрасни български млади хора, които са достойни граждани на България. Ние по всякакъв начин трябва да ги съхраним и да ги запазим да се състезават за нас, категорична е тя.

Проф. Божинова посочи още, че във висшето училище имат академичен музей със специален кът, който непрекъснато се обогатява с постижения на изявени студенти – спортисти. Такова място сега ще отделим и на Нургюл, отбеляза тя.

Новата голяма звезда на българския шахмат – момичето, което предизвика истински взрив от обществена съпричастност – Нургюл Салимова, се завръща утре в България след фурора, който беляза класирането й на второ място на Световната купа за жени. 3-ти ден участието й в Баку е сред най-коментираните теми в страната. “Втора на първенството, но първа в сърцата ни” – написаха нейни верни фенове в социалните мрежи.

Класирането за финала на второто издание на Световната купа по шахмат при жените е най-значимото постижение в кариерата на 20-годишната Нургюл Салимова. Нещо повече – в Баку тя извърши истински подвиг, явявайки се за участие в турнира сама. Подвиг, който предизвика вълна от съпричастност от целия български народ. С класирането си в Баку Салимова си осигури участие в турнира на претендентките за световната титла, който ще се проведе през април следващата година в Торонто. Безспорно този успех я изстреля на световната сцена. Сега прожекторите са насочени към нея, споделя Диян Костадинов, който е носител на златен олимпийски медал по шахматна композиция, 3-кратен шампион за Световната купа и бронзов медалист от Световно първенство. Той подчерта, че Нургюл е впечатлила целия свят с агресивната си игра. Според нея тя има нюх да води инициатива и да атакува.

“Освен това тя показа страхотна психика. В трудни моменти тя изглеждаше непоклатима”, подчерта той. Според него Нургюл е уверена и знае какво прави, което е предпоставка за много успехи.

Към успеха си в Баку Нургюл Салимова уверено върви от мига, когато е открит нейният талант, а тогава тя е била едва 6-годишна. През 2009 година огромният й потенциал е забелязан от бургаския треньор Живко Жеков. Той започва да работи с нея от 2013 година. За съдбовната среща, както и затова, което предстои пред талантливото ни момиче говори Живко Жеков. Самият той казва, че отдавна не е само треньор на Нургюл, той е част от нейното семейство.

Какво направи Нургюл шампион от световна величина и на какво дължи тя своите успехи, чуйте в звуковия файл.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светлозар Раянов, който строши с чук плоча от монумента: Ускорих решението за демонтажа на МОЧА
Next: Исторически момент за света: Индия кацна на Луната

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.