Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит
  • Новини

Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
dkmfghkdfgjkhdfghgf.png

Рецептата е на втория ми съпруг, режисьора Иван Балевски. Отваряме го прени Коледа. Най-много обичам киселото зеле нарязано с праз и сланина“, каза Мария Каварджикова за „Телеграф“.

Тайната е в подредбата и завиването на зелките в подходящ бидон за 40 дни, след което е готово за употреба.

Бистро

Зелките се нареждат с изчистени външни листа в бидон, между тях се ръси морска сол, а може и готварска. Слага се хрян, люта чушка, царевица за газировка, червено цвекло за цвят. Затиска се с чиния, отгоре лозови или вишневи пръчки, върху тях изварен речен камък.

 

Завива се найлон, около гърлото се навива тиксо, покрива се с одеяло или чувал. Оставя се да втасва 40 дни, без да се отваря.

 

Резултат е отлично втасало зеле, с бистра чорба.  Народът масово слага киселото зеле по бидони, въпреки необичайното топлата есен още в края на октомври. Инсталират си го в мазето, на северна тераса или в хладна стая, а някои си слагат бидоните в общите коридори по блоковете.

Кръстоска

Тази година хит е сортът „Син камък“, който се получава от съчетание между сортовете „Кьосе“ и „Балкан“. За това разказа пред „Телеграф“ Ваня Иванова, земеделски производител от Южна България, която продава на пазара „Иван Вазов“ в столицата.

 

Направихме си това кръстосване, защото кьосето е много рехаво, въпреки че хората много го обичат. Освен това го нападат вредители, а българският сорт “Балкан” го прави по-тежко, по-здраво и също така вкусно, обясни Ваня Иванова. Зеле има навсякъде, но хрянът свършва още преди да се постави на щанда, а цената му стига космическите 25 лв. за кг.

ВАДЕТЕ БИДОНИТЕ: Топ рецепта, с която киселото зеле никога не се разваля. Лесен трик спасява най-милото на българите

„Търся зеле с пет лъча на дупето, защото то е истинското кьосе“, обясни клиентка на зеленчуков щанд в голяма търговска верига пред „Телеграф“. Тя уточни, че вече не използва лилави зелки за цвят на чорбата, защото после се размивали.

„Тайната на розовия цвят е в цели главички червено цвекло. Те само се измиват, но се режат и така не миришат на пръст“, обясни жената.

Continue Reading

Previous: Истинско чудо за здравето! Тази безкомпромисна напитка помага за силен и здрав организъм
Next: Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.