Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит
  • Новини

Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
dkmfghkdfgjkhdfghgf.png

Рецептата е на втория ми съпруг, режисьора Иван Балевски. Отваряме го прени Коледа. Най-много обичам киселото зеле нарязано с праз и сланина“, каза Мария Каварджикова за „Телеграф“.

Тайната е в подредбата и завиването на зелките в подходящ бидон за 40 дни, след което е готово за употреба.

Бистро

Зелките се нареждат с изчистени външни листа в бидон, между тях се ръси морска сол, а може и готварска. Слага се хрян, люта чушка, царевица за газировка, червено цвекло за цвят. Затиска се с чиния, отгоре лозови или вишневи пръчки, върху тях изварен речен камък.

 

Завива се найлон, около гърлото се навива тиксо, покрива се с одеяло или чувал. Оставя се да втасва 40 дни, без да се отваря.

 

Резултат е отлично втасало зеле, с бистра чорба.  Народът масово слага киселото зеле по бидони, въпреки необичайното топлата есен още в края на октомври. Инсталират си го в мазето, на северна тераса или в хладна стая, а някои си слагат бидоните в общите коридори по блоковете.

Кръстоска

Тази година хит е сортът „Син камък“, който се получава от съчетание между сортовете „Кьосе“ и „Балкан“. За това разказа пред „Телеграф“ Ваня Иванова, земеделски производител от Южна България, която продава на пазара „Иван Вазов“ в столицата.

 

Направихме си това кръстосване, защото кьосето е много рехаво, въпреки че хората много го обичат. Освен това го нападат вредители, а българският сорт “Балкан” го прави по-тежко, по-здраво и също така вкусно, обясни Ваня Иванова. Зеле има навсякъде, но хрянът свършва още преди да се постави на щанда, а цената му стига космическите 25 лв. за кг.

ВАДЕТЕ БИДОНИТЕ: Топ рецепта, с която киселото зеле никога не се разваля. Лесен трик спасява най-милото на българите

„Търся зеле с пет лъча на дупето, защото то е истинското кьосе“, обясни клиентка на зеленчуков щанд в голяма търговска верига пред „Телеграф“. Тя уточни, че вече не използва лилави зелки за цвят на чорбата, защото после се размивали.

„Тайната на розовия цвят е в цели главички червено цвекло. Те само се измиват, но се режат и така не миришат на пръст“, обясни жената.

Continue Reading

Previous: Истинско чудо за здравето! Тази безкомпромисна напитка помага за силен и здрав организъм
Next: Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.