Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
  • Новини

Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
adsghfdghfgrwqewq.png

Руската църква ще отвори отново врати до празника на Св. Иван Рилски – 19 октомври,
тачен и от двата народа. Това разкриха сведущи духовници от Софийска епархия.

 

Те припомниха, че Рилският Чудотворец е бил духовен пример за много руски праведници,
а един от тях е самият Свети Йоан Кронщадски. Град Рилск също носи името на небесния
закрилник на българите, където се е пазила десницата от мощите му. Именно оттам
през 1935 г. в Руската черква пристига за поклонение чудотворната икона „Богородица
Знамение“.

 

Кога московският патриарх Кирил ще изпрати своя нов човек в София – това гадаят
и миряни, идващи всеки ден пред затворения храм да запалят свещ, да се помолят,
пък и да проверят дали поне криптата на Свети Серафим Софийски Чудотворец не е
отворила. Според Ловчанския митрополит Гавриил добрата развръзка на ситуацията няма да
се забави.

 

„Нямам връзка със свещеноначалието в Русия, за да зная в какъв срок ще пратят
новия предстоятел, но явно е, че ще решат въпроса –  колкото зависи от тях – бързо. От писмото на патриарх Кирил до патриарх Неофит
ясно разбираме, че вероятно имат намерение да не се бавят“, тълкува кризисната
кореспонденция владиката.

 

Той припомни и позицията на Светия синод: „Ние сме казали, че нямаме правомощия
да отворим църквата“.

Владиката отрече слуховете, че на заседанието на Синода от 3 октомври се е коментирал
спасителен вариант, при който да се отвори само криптата на храма с български
свещеници. Там  стои саркофагът с мощите на тачения у нас православен светец и чудотворец Св.
Серафим Соболев.

 

„И кой да я отвори,  ние не можем, трябва посолството да го стори. А те ще го направят, когато руският
патриарх им даде знак. Най-правилният законен вариант е това да се случи, когато
пристигне новият предстоятел на храма. Надяваме се, че това ще се случи скоро“,
заключи архиереят.

 

Седмица по-рано главата на БПЦ изпрати писмо до Московската патриаршия. С него
патриарх Неофит я информира, че е назначил четирима духовници, които да заместят
изгонените руски духовници, нарочени за шпиони, воглаве с предстоятеля на „Свети
Николай Мирликийски“ Васиан (Змеев).

 

Те бяха експулсирани от ДАНС, като мярката от 21 септември бе последвана от демонстративно
затваряне на черквата-подворие от страна на руското посолството.

 

Скандалът раздели миряни и духовници на два лагера. В единия се коментира, че
ако са били прегрешили в нещо архимандрит Васиан и другите духовници, е трябвало
да бъдат съдени у нас, както това се случва в момента със заподозрените в шпионаж
българи във Великобритания.

 

Масло в огъня налива и фактът, че изгонването на православните духовници съвпадна
с вихрещите се скандали в управляващата коалиция относно реформата на службите
за сигурност в България.

От другата страна на везната стоят наблюденията на миряни и духовници, че след
2000 г. българските попове са натирени от Руската църква.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Перник с първи думи след бруталната атака: Мафията е побесняла, следят ме!
Next: Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.