Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители искали да сменят чиновете в клас. Адекватен баща ги сложил на място
  • Новини

Родители искали да сменят чиновете в клас. Адекватен баща ги сложил на място

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
sdfgdfqeqwsdsfsd.jpg

Забавна история, която нагледно демонстрира човешката глупост и неотстъпчивост, която решихме да ви споделим с настъпването на учебна година. За да ни напомни колко важно е не само учениците, но и техните родители да водят диалог помежду си. Историята ми беше разказана от мой приятел.

Моят приятел е собственик на успешен бизнес, но не го афишира пред никого (велосипед, тениска, раница, спортни панталони – това има по него). В училището на дъщеря му група родители решили да сменят чиновете в класната стая. Между другото, чиновете си били в съвсем нормално състояние.

Но те искали нови. След обсъждане родителите се разделили на две неравни групи: тези, които искали да участват, и 7 човека, които отказали (просто нямали допълнителни пари).

Втората група били изправени пред факта, че децата им ще седят на старите бюра. Когато приятелят ми предложил да вложи малко повече и да се купят чинове за всички, родителите завъртели пръсти в слепоочията си (като „защо да плащаме за някого, щом нямат пари – нека седят на старите чинове“).

В крайна сметка той отказал да участва. В отговор на аргументите му, че това ще доведе до разделяне на класа на „бедни“ и „богати“, му посочили „пътя до Пловдив“ почти в прав текст.

Настъпил денят X. В класната стая били докарани нови чинове. За децата на „богатите“ родители.

Четирите стари чина били натикани в единия ъгъл и там се образувало нещо като гето от „бедни“ ученици.

Майките сияели. Когато моят приятел ги попитал дали това не им се струва комично и несправедливо, получил отговор: „И какво!? Можем да си го позволим!“

Това продължило точно 1 ден. На следващия ден учениците от класа с изненада откриват, че на мястото на старите чинове има нови – много по-добри от тези, които наглите родители могат да си позволят. Освен това до всяка седалка имало нови ортопедични столове.

Тогава същите онези нагли майки започнали да тичат наоколо и да крещят, че това е дискриминация, че децата им са унижени и че за всички трябва да е еднакво.

Именно моят приятел купил този „лукс“.

Когато един от бащите го попитал: „Защо направи това?“, той отговорил: „Смятайте, че това е социален експеримент. И като цяло вие ​​самите искахте някои от децата да имат по-добри чинове от другите, така се получи по вашия начин!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сиромахов: Побеснях! Такова отношение ли заслужава най-великият българин?
Next: Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.