Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват
  • Новини

Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
rrrodiaidaldlasd.jpg

На родителите да се вменят ясни задължения и да се създадат ефективни инструменти като финансови санкции при нарушаване на училищния правилник.

За това настоява преобладаващата част от гилдията в системата на образованието. В национално допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ политиките по отношение на отговорностите на родителите са посочени на 4. място сред 12-те най-порочни практики от разписаното в нормативната уредба.

93,6 на сто от участниците в анкетата (учители, директори, родители и други заинтересовани) твърдят, че много майки и бащи не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства, поради което искат промяна на регламентите относно отговорността на семействата.

Разбираемо политиката за техните права и задължения кореспондира силно с други важни политики като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система, отчитат от синдиката. В резултат на лошото партниране с родителите и липсата на отговорност от някои семейства разписаните правила буксуват и не са ефективни.

Не изпускай тези оферти:

В някои случаи липсва сътрудничество на екипите по механизма за обхват и задържане на децата в училище, семействата отказват да пратят децата в клас, не спазват регламентите за информиране и документално оформяне при заминаване зад граница, както и при завръщане от чужбина.

Училищните екипи често се сблъскват с липса на ангажираност от страна на семействата при прояви на агресия от децата им в клас, отказ да участват в план за подкрепа от педаготическия специалист или училищния психолог. Изправени са пред прояви на незачитане на институцията, саботиране на вътрешните й правила, родителски войни.

Като настоява за инструменти за коректив на такова поведение, учителската гилдия иска и да се поощряват партниращите родители – за това се обявявят 42% от запитаните.

Други предложения са: Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите; Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения; При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в Наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля да издирват децата и да са отговорни за връщането им в клас.

Друга идея е да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция. В този случай училищните екипи няма да се въздържат от по-строги мерки, за да задържат децата и да не пострада делегираният бюджет, ако задействат законовите механизми.

„Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. Това, че в България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, това, че криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, сякаш вече е прието за новата нормалност.

Синдикат „Образование“ смята, че партнирането с родителите трябва да се изведе от режима на родителски диктат в много ситуации и да се приведе в гражданско отговорно поведение на толерантни партньори, спазвайки йерархията в образователната система, заявяват оттам.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания, вменени от ЗУПО и прилежащите наредби, добавят от синдиката.

И в момента има училища, в които се сключват такива споразумения, първото в Пловдив бе СУ „Черноризец Храбър“. Тези „договори“ обаче са само на добра воля и нямат никаква практическа и юридическа тежест при неспазване на дадената дума да се спазват правилата.

Елена Кисьова, директор на СУ „Черноризец Храбър“:

С добро не става! По-тежки санкции и контрол дали се прилагат!

Лостовете за въздействие на недобросъвестни родителите са единствено финансови. И сега ги има разписани в закона, но не се прилагат, коментира директорката на СУ „Черноризец Храбър“ Елена Кисьова. Санкцията първоначално е 50-100 лева, ако дете в задължителна за посещаване на училище възраст не е записано и не ходи на занятия. Глобата се налага от общините, но рядко. Когато това все пак се случи, събираемостта е ниска, а ефектът – никакъв.

„На практика Механизмът за обхват и задържгане в клас не действа. След като 2 месеца детето не идва на училище, ние сме принудени да ходим да се молим по домовете и пак не постигаме ефект или се само временен. Единствено по-сериозни финансови санкции и контрол върху събирането им могат да променят ситуацията“, казва Елена Кисьова.

Много учебни заведения взаимстваха от СУ „Черноризец Храбър“ формата на споразумение на школския екип с родителите за сътрудничество и спазване на правилата в интерес на учениците. „То обаче няма никаква тежест, опира само до морални и етични норми. Когато родителят е безотговорен, учителите стават уязвими на неговите действия“, споделя Елена Кисьова. Затова в началото на тази учеблна година в СУ „Черноризец Храбър“ дори не подписали споразуменията.

Незачитането и агресията на някои семейства са сред причините да не можем да задържим млади колеги в гилдията – не могат да понесат това отношение, а ние не можем да ги защитим, добави директорката. „С добро не става! – обобщи тя личния си опит по отношение на семейства, които не сътрудничат. – Трябват строги санкции!“.

Но е песимист доколко, ако се разпишат, отново ще има контрол и ще постегнат ефект.

Тина Костова, майка на шестокласник:

И в училище има триъгълник на властта, в който най-слаб е учителят

Училището трябва да е институция, но всички знаем, че не е. А за да стане, трябва да има ясни правила и ред. И в този смисъл приветствам всякакви опити и похвати да се създадат.

Парадоксално е, че в образованието също съществува „триъгълник на властта“ – и най-немощни в тази конфигурация са учителите и респективно училището. За разлика от другите две страни – родителите и учениците.

Мястото на родителя е пред училищната врата. Неговата роля е у дома. В последните години родителите обаче припознаха своята власт като първостепенна, а по правило те би трябвало да имат отговорности и задължения.

Ето една случка от школското битие: Тази година в нашето училище въведоха униформи – скъпи и с цвят, който е много подходящ за момичета и неприемлив за момчетата. Какво се случи? Викане, тръшкане, клетви, демонстративно напускане на родителски срещи – това бе родителската реакция. Учениците, логично, огледално копираха този модел. А е толкова лесно – трябваше ясно да бъде казано „Това са правилата на училището и те трябва да се спазват“. При това, става въпрос за доста елементарно нещо като униформено облекло.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“:

Общественият съвет да отпадне!

Напълно фиктивна политика е структурата Обществен съвет, като 39,5% в националното допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настояват тя да отпадне от закона. Обществените съвети в училищата обикновено са от родители, макар правилата да позволяват включване на по-широк кръг.

Този орган да се преструктурира и слее с училищното настоятелство предлагат 33,5% от участниците в анкетата, а 26,4% са да му се вменят задължения, освен правата. Част от анкетираните считат, че със своите активности той трябва да осигурява поне една трета от бюджета на образователните институции.

Синдикат „Образование“ смята, че потенциалният капацитет на Обществения съвет е силно преекспониран, като неговата роля у нас на практика е диаметрално противоположна в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада, и др.

„Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше“, казват от профсъюза. И дават пример с това членове на органа да участват в избора на бъдещи школски директори, при положение че някои са с основно образование и слабо владеят български.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3 години и 6 месеца затвор за Тачо на Жени Калканджиева
Next: Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.