Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват
  • Новини

Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
rrrodiaidaldlasd.jpg

На родителите да се вменят ясни задължения и да се създадат ефективни инструменти като финансови санкции при нарушаване на училищния правилник.

За това настоява преобладаващата част от гилдията в системата на образованието. В национално допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ политиките по отношение на отговорностите на родителите са посочени на 4. място сред 12-те най-порочни практики от разписаното в нормативната уредба.

93,6 на сто от участниците в анкетата (учители, директори, родители и други заинтересовани) твърдят, че много майки и бащи не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства, поради което искат промяна на регламентите относно отговорността на семействата.

Разбираемо политиката за техните права и задължения кореспондира силно с други важни политики като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система, отчитат от синдиката. В резултат на лошото партниране с родителите и липсата на отговорност от някои семейства разписаните правила буксуват и не са ефективни.

Не изпускай тези оферти:

В някои случаи липсва сътрудничество на екипите по механизма за обхват и задържане на децата в училище, семействата отказват да пратят децата в клас, не спазват регламентите за информиране и документално оформяне при заминаване зад граница, както и при завръщане от чужбина.

Училищните екипи често се сблъскват с липса на ангажираност от страна на семействата при прояви на агресия от децата им в клас, отказ да участват в план за подкрепа от педаготическия специалист или училищния психолог. Изправени са пред прояви на незачитане на институцията, саботиране на вътрешните й правила, родителски войни.

Като настоява за инструменти за коректив на такова поведение, учителската гилдия иска и да се поощряват партниращите родители – за това се обявявят 42% от запитаните.

Други предложения са: Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите; Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения; При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в Наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля да издирват децата и да са отговорни за връщането им в клас.

Друга идея е да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция. В този случай училищните екипи няма да се въздържат от по-строги мерки, за да задържат децата и да не пострада делегираният бюджет, ако задействат законовите механизми.

„Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. Това, че в България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, това, че криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, сякаш вече е прието за новата нормалност.

Синдикат „Образование“ смята, че партнирането с родителите трябва да се изведе от режима на родителски диктат в много ситуации и да се приведе в гражданско отговорно поведение на толерантни партньори, спазвайки йерархията в образователната система, заявяват оттам.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания, вменени от ЗУПО и прилежащите наредби, добавят от синдиката.

И в момента има училища, в които се сключват такива споразумения, първото в Пловдив бе СУ „Черноризец Храбър“. Тези „договори“ обаче са само на добра воля и нямат никаква практическа и юридическа тежест при неспазване на дадената дума да се спазват правилата.

Елена Кисьова, директор на СУ „Черноризец Храбър“:

С добро не става! По-тежки санкции и контрол дали се прилагат!

Лостовете за въздействие на недобросъвестни родителите са единствено финансови. И сега ги има разписани в закона, но не се прилагат, коментира директорката на СУ „Черноризец Храбър“ Елена Кисьова. Санкцията първоначално е 50-100 лева, ако дете в задължителна за посещаване на училище възраст не е записано и не ходи на занятия. Глобата се налага от общините, но рядко. Когато това все пак се случи, събираемостта е ниска, а ефектът – никакъв.

„На практика Механизмът за обхват и задържгане в клас не действа. След като 2 месеца детето не идва на училище, ние сме принудени да ходим да се молим по домовете и пак не постигаме ефект или се само временен. Единствено по-сериозни финансови санкции и контрол върху събирането им могат да променят ситуацията“, казва Елена Кисьова.

Много учебни заведения взаимстваха от СУ „Черноризец Храбър“ формата на споразумение на школския екип с родителите за сътрудничество и спазване на правилата в интерес на учениците. „То обаче няма никаква тежест, опира само до морални и етични норми. Когато родителят е безотговорен, учителите стават уязвими на неговите действия“, споделя Елена Кисьова. Затова в началото на тази учеблна година в СУ „Черноризец Храбър“ дори не подписали споразуменията.

Незачитането и агресията на някои семейства са сред причините да не можем да задържим млади колеги в гилдията – не могат да понесат това отношение, а ние не можем да ги защитим, добави директорката. „С добро не става! – обобщи тя личния си опит по отношение на семейства, които не сътрудничат. – Трябват строги санкции!“.

Но е песимист доколко, ако се разпишат, отново ще има контрол и ще постегнат ефект.

Тина Костова, майка на шестокласник:

И в училище има триъгълник на властта, в който най-слаб е учителят

Училището трябва да е институция, но всички знаем, че не е. А за да стане, трябва да има ясни правила и ред. И в този смисъл приветствам всякакви опити и похвати да се създадат.

Парадоксално е, че в образованието също съществува „триъгълник на властта“ – и най-немощни в тази конфигурация са учителите и респективно училището. За разлика от другите две страни – родителите и учениците.

Мястото на родителя е пред училищната врата. Неговата роля е у дома. В последните години родителите обаче припознаха своята власт като първостепенна, а по правило те би трябвало да имат отговорности и задължения.

Ето една случка от школското битие: Тази година в нашето училище въведоха униформи – скъпи и с цвят, който е много подходящ за момичета и неприемлив за момчетата. Какво се случи? Викане, тръшкане, клетви, демонстративно напускане на родителски срещи – това бе родителската реакция. Учениците, логично, огледално копираха този модел. А е толкова лесно – трябваше ясно да бъде казано „Това са правилата на училището и те трябва да се спазват“. При това, става въпрос за доста елементарно нещо като униформено облекло.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“:

Общественият съвет да отпадне!

Напълно фиктивна политика е структурата Обществен съвет, като 39,5% в националното допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настояват тя да отпадне от закона. Обществените съвети в училищата обикновено са от родители, макар правилата да позволяват включване на по-широк кръг.

Този орган да се преструктурира и слее с училищното настоятелство предлагат 33,5% от участниците в анкетата, а 26,4% са да му се вменят задължения, освен правата. Част от анкетираните считат, че със своите активности той трябва да осигурява поне една трета от бюджета на образователните институции.

Синдикат „Образование“ смята, че потенциалният капацитет на Обществения съвет е силно преекспониран, като неговата роля у нас на практика е диаметрално противоположна в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада, и др.

„Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше“, казват от профсъюза. И дават пример с това членове на органа да участват в избора на бъдещи школски директори, при положение че някои са с основно образование и слабо владеят български.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3 години и 6 месеца затвор за Тачо на Жени Калканджиева
Next: Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.