Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното
  • Новини

Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
dvevevasghoasdkasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син, за да видят какви ги върши детето през нощта и защо всяка сутрин го намират на земята, пише Daily Mail.

 

28-годишната Пейдж, майка на 23-месечния Фин, една сутрин влязла в стаята му  и видяла, че синът й спи до кучето им, въпреки че предната вечер го е сложила в креватчето му.

 

Детето и четириногият любимец на име Брут са неразделни от появата на Фин. Бебето имало проблеми със сърцето, лекарите му направили няколко операции и кучето сякаш усещало всичко и не се отделяло от него.

 

Така малкият се сдобил с приятел и закрилник в лицето на четириногия домашен любимец порода Боксер.

 

Въпреки че Фин вече няма здравословни проблеми, дружбата му с кучето продължава.

 

А от момента, в който започнал да спи в своя собствена стая, всяка сутрин родителите му започнали да го намират на земята, сгушен до кучето.

„Преди около месец Фин започна да спи в „голямото си момчешко легло“ преди малко повече от месец.

 

Брут се качваше при него и започна да спи в леглото му всяка вечер. Лягаше до него, сякаш за да му попречи да не падне от леглото.

 

След това Фин започна да спи на пода, а Брут – до него.

Пейдж и мъжът й решили да сложат камера в стаята на сина си и да видят какви ги върши детето през нощта. Кадрите буквално ги изумили.

 

Оказало се, че всяка вечер, след като излязат от стаята му, Фин взима одеялцето и плюшената си играчка и ляга до четириногия си приятел.

От кадрите се вижда как кучето търпеливо изчаква малкия си приятел да се намести на него и двамата заспиват.

„Брут иска да бъде в стаята на Фин. Той не е от типа куче, което прави нещо, което не иска. Никой не го принуждава да бъде в тази ситуация“, споделя Пейдж. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа
Next: Наша бивша учителка: Сложете си камери в къщите, драги родители. Ще разберете какви деца отглеждате

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.