Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родих син, а на изписване от родилното ми дадоха момиченце! Всеки ден благодаря на Бог за тази грешка!
  • Новини

Родих син, а на изписване от родилното ми дадоха момиченце! Всеки ден благодаря на Бог за тази грешка!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
nrbebaskgasdpoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази история ще ви убеди, че в живота няма нищо случайно ! Една неволна грешка промени завинаги живота на Алиса и нейното семейство – но нека започнем отначало:

В този ден Алиса била на седмото небе от щастие, защото съвсем скоро тя и нейният новороден син щели да се приберат у дома. Роднините им бавно се събирали в родилния дом, героинята на историята си прибирала вещите си и си представяла уютната картина за това как всички прекарват щастливо времето си заедно като семейство у дома.

Момичето слязло в залата за изписване, нейните роднини и приятели се тълпяли пред вратата, а медицинската сестра донесла бебето на майката.

Поглеждайки бебето, Алиса моментално осъзнала, че това не е нейният син … Един бърз поглед бил достатъчен, за да разбере грешката (а това е основната сила на майчинството). Жената се опитала да се овладее и за да се увери, че не е сбъркала, младата майка внимателно съблякла детето и с треперещ от тревога глас казала на медицинската сестра: „Родих момче, а това е момиче…”.

Служителкта на родилния дом помолила Алис да се успокои и да изчака няколко минути. След малко до нея почти дотичал управителят, в чиито ръце бил синът на родилката. Разбира се, не без извинения и обяснения.

В резултат на това се оказало, че другото бебе е изоставено от биологичната си майка и скоро щяла да бъде пратена в дом за сираци. След като изслушала всичко това, Алиса, без да вдига скандали заради грешката, взела сина си и си отишла.

Въпреки че денят бил много празничен за цялото семейство, инцидентът не излязъл от главата на героинята на нашата история и това изобщо не е изненадващо. Сърцето я боляло за това момиченце, защото с живи родители бебето буквално останало сираче… Преди да си легне, лежейки в леглото, съпругът на Алиса я попитал какво се е случило – той веднага бил забелязал, че настроението на жена му се е изпарило. Тогава тя му разказала какво се е случило.

В резултат вече след три седмици семейството отново се събрало, за да отпразнува друго радостно събитие – след като разговаряли сериозно помежду си, двойката решила да осинови изоставено бебе, което било объркано с техния син.

Съдбата си знае работата, казват старите хора, и няма как да не се съгласим с тях, четейки тази история за доброто майчино сърце и грешката, която стана повод за двойно щастие на млади родители!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодиите които щe плуват в пapи през цялата 2023г
Next: Новите родопчани: Зарязахме дъждовния Лондон и от 11години сме в прекрасното Любино!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.