Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родих син, а на изписване от родилното ми дадоха момиченце! Всеки ден благодаря на Бог за тази грешка!
  • Новини

Родих син, а на изписване от родилното ми дадоха момиченце! Всеки ден благодаря на Бог за тази грешка!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
nrbebaskgasdpoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази история ще ви убеди, че в живота няма нищо случайно ! Една неволна грешка промени завинаги живота на Алиса и нейното семейство – но нека започнем отначало:

В този ден Алиса била на седмото небе от щастие, защото съвсем скоро тя и нейният новороден син щели да се приберат у дома. Роднините им бавно се събирали в родилния дом, героинята на историята си прибирала вещите си и си представяла уютната картина за това как всички прекарват щастливо времето си заедно като семейство у дома.

Момичето слязло в залата за изписване, нейните роднини и приятели се тълпяли пред вратата, а медицинската сестра донесла бебето на майката.

Поглеждайки бебето, Алиса моментално осъзнала, че това не е нейният син … Един бърз поглед бил достатъчен, за да разбере грешката (а това е основната сила на майчинството). Жената се опитала да се овладее и за да се увери, че не е сбъркала, младата майка внимателно съблякла детето и с треперещ от тревога глас казала на медицинската сестра: „Родих момче, а това е момиче…”.

Служителкта на родилния дом помолила Алис да се успокои и да изчака няколко минути. След малко до нея почти дотичал управителят, в чиито ръце бил синът на родилката. Разбира се, не без извинения и обяснения.

В резултат на това се оказало, че другото бебе е изоставено от биологичната си майка и скоро щяла да бъде пратена в дом за сираци. След като изслушала всичко това, Алиса, без да вдига скандали заради грешката, взела сина си и си отишла.

Въпреки че денят бил много празничен за цялото семейство, инцидентът не излязъл от главата на героинята на нашата история и това изобщо не е изненадващо. Сърцето я боляло за това момиченце, защото с живи родители бебето буквално останало сираче… Преди да си легне, лежейки в леглото, съпругът на Алиса я попитал какво се е случило – той веднага бил забелязал, че настроението на жена му се е изпарило. Тогава тя му разказала какво се е случило.

В резултат вече след три седмици семейството отново се събрало, за да отпразнува друго радостно събитие – след като разговаряли сериозно помежду си, двойката решила да осинови изоставено бебе, което било объркано с техния син.

Съдбата си знае работата, казват старите хора, и няма как да не се съгласим с тях, четейки тази история за доброто майчино сърце и грешката, която стана повод за двойно щастие на млади родители!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодиите които щe плуват в пapи през цялата 2023г
Next: Новите родопчани: Зарязахме дъждовния Лондон и от 11години сме в прекрасното Любино!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.