Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопско село построи и поддържа 29 параклиса на различни светци, но вижте какво се случи
  • Новини

Родопско село построи и поддържа 29 параклиса на различни светци, но вижте какво се случи

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
pavsleeeelelraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Три параклиса са обрани в чепеларското с. Павелско. Родопското село е обградено от общо 29 параклиса на различни светци.

Павелско, в което живеят 537 души, може да претендира за най-много храмове

най-много храмове на глава от населението в България

Сигнал за два от обраните параклиса е подала 62-годишна местна жена. Тя описала, че е била разбита вратата на параклис “Света Богородица” в гробищния парк на селото. При огледа е установено, че липсват парите от дарения и продажба на свещи. Установено е, че е разбита входната врата и на намиращ се в същия гробищен парк друг параклис “Свети Георги”, като от него също липсват парите от дарения и продажба на свещи. От храмовете не са крадени икони и друга църковна утвар.

“Малко след това научихме и за обира на параклиса “Св. Възнесение” в местността Баня, от който също липсват пари. Той, както и повечето храмове около селото, не се заключва.

Досега не е имало кражби, въпреки че много туристи ги посещават. Най-вероятно и трите са обрани по едно и също време”, каза кметицата на Павелско Нели Дочева.

Параклисите до гробището също не са се заключвали във времето, но наскоро психично болен мъж ги използвал да преспива и правел щети в тях.

“Не е известно колко са изчезналите суми. Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство”, съобщиха от полицията в Смолян.

Живеещите в Павелско започват да строят параклисите още в първите години след Освобождението. До началото на ХХ век са изградили 6.

Най-старият “Св. Георги Победоносец” е построен през 1881 г. и е ремонтиран около век след това. По време на комунизма строителството секва, но след 1989 г. са издигнати още шест.

Според местния краевед Костадин Глушков повечето от параклисите са построени върху стари оброчища.

Храмовете са построени предимно от местни хора, а над 50 жени от селото – по две на всеки от тях, се грижат да бъдат чисти и приветливи.

Освен многобройните параклиси,

Павелско има и една от най-старите църкви в Родопите

Разрешение за строителството на църквата е дадено през 1834 г. от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази до днес в архива на храма. Църквата, която привлича със своята монументалност – трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всеки кораб, е обявена за паметник на културата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази невероятна находка изникна на най-късата улица в София
Next: Съпругата ми и аз не сме боледували от десетилетия: Тази напитка освежава и прочиства организма

Последни публикации

  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.