Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родът на Антоний Генов изчезна завинаги
  • Новини

Родът на Антоний Генов изчезна завинаги

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
antotiasnsdoas.png

На 15 декември се навършват 16 години от трагичната смърт на големия актьор Антоний Генов, а паметта му ще бъде почетена единствено от вдовицата му Нели Монеджикова, която не е спряла да посещава гроба му.

 

Родът на кинолегендата обаче изчезна завинаги, а гените и талантът му няма да бъдат продължени, защото през миналата година по същия трагичен начин си замина и единственият му син Ангел. Той бе намерен мъртъв в апартамента си в Англия след тежка интоксикация вследствие на употреба на алкохол и забранени субстанции.

 

Не изпускай тези оферти:

Смъртта му почерни майка му Нели, която 9 месеца се бореше да получи тленните му останки, за да ги разпръсне над любимото му място в България – Камен бряг. Ангел бе наследил таланта на родителите си и беше актьор в Лондон, но нелепата съдба на баща му го застигна, а отчаянието и депресията го подтикнаха към трагичния му край.

 

По същия начин си замина и Антоний Генов, който издъхна само на 56 години, а трупът му бе открит от жената на живота му – Нели Монеджикова, която в студения следобед на 15 декември 2006 г. го намира бездиханен насред жилището им близо до столичния парк „Заимов“. Генов издъхва от инфаркт, който го връхлетява внезапно, без преди това да се е оплаквал от проблеми със сърцето.

Той се превръща във всенароден любимец, изигравайки психиатъра д-р Банков в „Адаптация“ на режисьора Въло Радев, като Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий в „Хан Аспарух“ и редица други значими роли в българските кино и театър.

 

Генов се оттегля от сцената и екрана още 14 години преди да издъхне, унизен и огорчен, че за него няма работа нито в киното, нито в Народния театър, където прави роли, които влизат в златния фонд на българското театрално изкуство.

Антоний Генов е роден на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете.

Детската му мечта е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова се насочва към актьорската професия. Завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Започва своята кариера в театър „Сълза и смях“, като не след дълго вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов е една от най-големите звезди в българското кино, а в цялата страна няма жена, която да не е влюбена в него.

 

Въпреки небивалия интерес към личността му и тълпите почитателки до смъртта си той остава верен единствено и само на съпругата си – актрисата Нели Монеджикова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордостта на Ники Дойнов: Хубавата Петя запуши устите на завистниците
Next: Проф.Мермерски: Ако една жена иска да отслабне и да е здрава, трябва да яде това всеки ден

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.